Шатобриан сравнява всичките 282 комина на най-прочутия в долината на Лоара замък „Шамбор“ с „жена,чиято коса вятърът е развял във въздуха“ („Une femmes dont le vent aurait soufflé en l’air la chevelure“). Действително окото ни не успява да преброи всички комини, капандури, кулички и прозорчета, сякаш изрязани от ножицата на скулптор.
Пътят към паркинга на замъка минава покрай парк в размер на 5500 хектара, който е неразделна част от целия комплекс. Зърваме мимоходом малка част от шатото и само можем да гадаем за размерите на гората от дъбове и борове, в които живеят 700 елена, 600 глигана, 100 сърни и т.н. Вече сме прочели, че има пътеки за желаещите да се разхождат сред природата, но предвид на надвисналата опасност от дъжд и запазения час за лекция от екскурзовод се отказваме. Имаме време да се разходим спокойно из градините на двореца и да го снимаме от различни ракурси. Обграден е с напълно запазен ров, а на допълнително разстояние има и канал с лодки за разходка. Самите градини са възстановявани в продължение на 7 месеца през 2017 година, тъй като са били унищожени между двете световни войни. Били са нужни16 години, за да се издирят исторически, ботанически и археологически документи за това как са изглеждали в миналото. Виден американски милионер и филантроп подпомага финансово начинанието, за да придобият сегашния си вид.
Изграждането на замъка започнало на 6 септември 1519 г. по поръчка на крал Франсоа I. След победата си в битката при Маринян кралят искал да покаже на цяла Европа силата и славата си и да се увековечи като поръчител на истински архитектурен шедьовър. След царуването на Франсоа I „Шамбор“ често е ползван като ловен замък от Франсоа II и Шарл IX, но е бил напълно пренебрегван от Анри III и Анри IV. Кралят Слънце Луи XIV поръчал извършването на значителни реставрационни работи. Молиер създал тук своята творба „Буржоата благородник“.
Замъкът е бил построен като ловен дом за Франсоа І, но за цялото си царуване кралят е прекарал там общо едва седем седмици. Тъй като е бил построен за краткосрочно пребиваване, замъкът не е бил удобен за дълги престои. Отоплението на огромните помещения и стаи с големи прозорци и високи тавани е било практически невъзможно. Освен това в близост не е имало села или други имения и съответно не е имало други източници на храна освен дивеча, поради което се е налагало превозването на огромни количества храна до замъка.
„Шамбор“ е замислен като копие на небесния град, описан в „Откровението на Йоан“ в последната глава на Библията. Погледнат от небето, той прилича на гигантски часовник с огромни зъбци от злато и олово. Кръгът и квадратът са в основата на тази пространствена динамика, чиято фасада е изобразена с четири лица, а четирите кули отразяват четирите посоки на света. Носейки се над земния ад, осветеният замък е достоен за небесния Йерусалим.
Вътрешният двор е просторен и светъл, в достатъчен мащаб да посреща ловните дружини на краля и да бъде домакин на турнири и празници.
Централен интериорен елемент на замъка е двойното спирално стълбище, което дава възможност двама души да се изкачват по него, без въобще да се засичат. Екскурзоводката ни обяснява, че една от функциите на това забележително стълбище е била да осигурява забавление за гостите — те се движели успоредно по двете редици стълби, без да се срещат, но периодично се виждали взаимно между колоните. Скици на такова стълбище са открити сред записките на Леонардо да Винчи и се смята, че той е първоизточникът на идеята за изграждането му.
Въобще Да Винчи е тясно свързан с „Шамбор“ и цялата област. Спекулациите, че той е проектирал замъка, обаче не са оправдани. Така или иначе, той умира няколко месеца преди началото на строежа в недалечния град Амбоаз, където живее от 1516 г., след като се е преселил във Франция по покана на Франсоа I.
Жадуващ за слава и признание, крал Франсоа I е бил обсебен от образа на саламандъра — гущер, надарен с безсмъртие според вярванията. Затова той присъства из целия замък, изобразен с корона, погълнат от пламъци и плюещ капки вода.
След цял ден, прекаран във величествения „Шамбор“, вечеряме в едно приятно ресторантче в градчето Божанси (Beaugency) и се прибираме във фермата в Клери Сент Андре, къдете сме отседнали. С удивление установяваме, че скромните къщи и обикновеният селски пейзаж радват окото не по-малко от натруфените царски покои…
На другата сутрин след обилната закуска си казваме „довиждане“ с нашата хазяйка и потегляме към следващата цел на нашето пътешествие — замъка „Шeверни“.
Вашият коментар