Като се поразмисля, никога не съм обичала зимата, защото е студено и тъмно през по-голямата част от дните. Освен това този сезон винаги ми се е струвал твърде дълъг и ограничаващ – няма ги пътешествията, разходките сред природата, пиенето на кафе на балкона следобед, игрите с деца на чист въздух и градинарството, разбира се!

Затова пък човек може да се наслаждава на прекрасни гледки в планината, стига да намери време за разходка там. Да стъпваш в снега, докато хрупа под краката, да се грееш на зимното слънце, въпреки че си се навлякъл с два пуловера. Ами въздухът, ехх…кристален!

Само през този месец може да ми се случи да спя до девет часа сутрин в събота и като стана, навън да е тъмно като в шест сутринта. Добре, че си имаме осветление на сутрешната трапеза, което макар и в миниатюрни размери, осигурява уют и настроение.

Продължих с размишленията какво мога да върша през този зимен месец, за което няма да имам време през друг сезон или няма как да опитам/ преживея/ прочета/ снимам/ сготвя през август например.

Обикаляйки хлебарниците в Люксембург онзи ден, ми хрумна мисълта, че точно през януари имам единствения шанс да си купя Brioche des rois и Galette des rois, защото тематично и двата сладкиша са свързани точно с празници през януари. Да се поперчиш с корона на главата можеш и през март, но да намериш боба в галета, е възможно само през януари.


Galette des rois

Докато съм на кулинарна тема, се сещам, че сега е моментът да готвя кисело зеле, което сме си приготвили сами, например. Предвид на ограничените му количества, няма никакъв шанс да остане нещо от него до февруари.

Наред до зелето се нарежда и празът, собствено производство. За пет седмици могат да се направят и изядат всички произведени от нас през есента количества праз във формата на супи, баници, равиоли и кюфтета.

След като си е похапнал или преди това, човек може да се отдаде на едно приятно и изключително зимно практикуване на „шейнизъм”. За този вид спорт за предпочитане е да има много сняг около вас и 
най-добре е да бъдете в планината. Не е задължително да има много хора наоколо, но е добре да има голям наклон. Може да си отпуснете гласа, крещейки на детето си „Спри! Спри, ти казвам!”, докато се носите шеметно надолу и орете с крака снега в опит да спрете шейната. Тотален релакс, невъзможен през юни, юли, август!


След яденето и спорта естествено идва ред и на културните занимания, с които може да се заеме човек, докато навън вали дъжд или сняг, а температурите са често под нулата. Посветих тазгодишния януари на японските писатели. Отдавна исках да прочета нещо от Харуки Мураками, чиито книги често заглеждах в книжарниците. След няколко отзива, които прочетох за някои от тях, накрая си купих един сборник с разкази, който много ми хареса. Реших, че като съм започнала с творци от японски произход, мога да продължа в този дух, и прочетох и „Художник на променливия свят” на Казуо Ишигуро. Накрая си припомних и Такаши Мацуока, който пък бях чела преди години с неговите „Облак врабчета” и „Есенен мост”.