И нека голямото засяване да започне сега…

Тъй като размерите на градината бяха далеч от грандиозни, решихме да посадим зеленчуци и плодове за бърза и директна консумация, защото и без това напускахме Люксембург за два месеца през лятото. Нямаше кой да полива, плеви ужасните тръни, които избуяваха, а и да бере реколтата.

 

 

 

 

От подправките засадихме магданоз, мащерка, джоджен и риган. Избрахме два сорта ягоди, от които цъфна и върза само един, но ние не сме максималисти. Моркови, светлозелени български тиквички (защото в Люкса продават само тъмнозелени), лук и пащърнак. От последния впрочем нищо не поникна.

Съпругът реши да посади цикория, която много обичаме и ядем редовно на салата. Сложното отглеждане, описано в специализираната литература, не го разколеба. Който не е пробвал, не е разбрал, нали така!

 

Има нещо много романтично, стоплящо душата и носещо визуално удоволствие в непосредствена близост до общинските парцели. Конете!!! Темата за конете, понитата и огромната конюшна там заслужава отделна публикация. Та освен радост за очите, конете ни осигуриха и постоянен източник на тор.

 

Първите резултати не закъсняха и в края на юни откъснахме първите две тиквички. Останахме много доволни, че отгледахме първите светлозелени тиквички насред морето от вносни зучини. (кората им винаги ми горчи и трябва да я беля за всяко готвене!)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нещо повече – цикорията поникна, морковите поникнаха, лукът се поизточи – започнахме да обсъждаме размера на щайгите за беритбата!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След това в първите седмици на юли се започна славното бране на тиквички. Растяха с такава скорост, че не смогвахме да ги берем и ядем. Семейството премина на диета от тиквички – пържени, печени, на супа и за разнообразие – сготвени. Наложи се да раздаваме продукцията, за да не се изхвърля. Бяхме изтощени, но доволни и горди!