Преди известно време ми подариха тази книга, но все се въздържах да я започна. Няколко пъти я разгръщах и всеки път стигах до извода, че изглежда едновременно сложна и скучна. Когато най-после се престраших, установих, че съм се лъгал за второто. Въпреки трудната материя книгата е много интересна и увлича читателя.

Авторът Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател, специалист по въпросите на Близкия Изток и исляма.

Първата част е посветена на евангелизма, юдаизма и еврейската държава. Авторът разглежда с много подробности различните евангелистки течения на протестантството и тяхната тежест в рамките на християнското вероизповедание. Оказва се, че по данни от 2011 г. евангелистите в света са между 285 и 870 милиона души по света, съответно между 13% и 40% от всички християни – според това кои църкви се включват в изчислението.

Особено интересни са разясненията за премилениализма и постмилениализма. Това са две основни школи, които се различават помежду си по централния въпрос на християнството – кога ще се завърне Христос. Премилениалистите смятат, че Христос ще се завърне на Земята в решителен момент от историята на човечеството и чрез намесата си ще изгради Златния век – епохата на мир и благоденствие. Постмилениалистите твърдят, че завръщането на Христос ще бъде след Златния век. Преди това той ще влияе на човечеството чрез своята Църква, под чието благодатно влияние ще настъпи въпросният Златен век. Има и трети подход, този на амилениалистите, който е тясно свързан с постмилениализма. Римокатолическата църква с времето е възприела амилениалния подход. Постмилениалистите и амилениалистите си приличат по това, че и двете течения възприемат Божието царство по-скоро в духовен, а не във физически смисъл и смятат, че Христос ще се завърне, за да осъществи Страшния съд, а не за да управлява физически на Земята.

Каква обаче е връзката с Израел? Евангелистите са премилениалисти и вярват, че нацията на Израел ще бъде спасена и възстановена на място за период от едно хилядолетие. Еврейското физическо и политическо присъствие на територията на днешен Израел и палестинските земи обаче няма да бъдат Божието царство, а само предшестващ го период. По време на Голямата скръб там ще се появи Антихристът, който ще наложи своето управление над възстановения Божи гроб. Този период ще завърши със завръщането на Христос на Земята заедно с истинските вярващи. Христос ще победи Антихриста и ще установи своето царство. Повечето евреи ще го приемат за свой Месия и ще бъдат спасени.

Измежду последните американски президенти Тръмп е премилениалист, а Обама и Байдън  – постмилениалисти. Сред тях Тръмп е най-тясно свързан с евреите и Израел и неговата политика е свързана с най-силна подкрепа за израелската държава.

Една глава е посветена на юдео-християнството. Според тази идеология евреите са богоизбраният народ, защото са преките потомци на Авраам. „Благодарение на [своята] подкрепа евангелистите получават божествената благословия и по този начин също получават божествен статут.“ Това се дължи на библeйския литерализъм, т.е. на буквалното четене и възприемане на Библията. Християно-ционистите – по-твърдолинейната част от юдео-християните – вярват, че подкрепата на САЩ за Израел (за държавата, а не за евреите по принцип) е богопредопределена. Твърди се, че 15-20 милиона американци споделят такова вярване. Според почти една трета от американците Бог е дал Израел на евреите като прелюдия към Армагедон и Второто пришествие.

Авторът разглежда и връзката между англиканската църква, пуританите, евангелистите и евреите. Оказва се, че ционизмът се заражда идейно във вижданията на англиканските евангелисти. Те се смятали за тясно свързани с евреите и вярвали, че са вторият избран народ. Според тях необходимото условие за завръщането на Христос на Земята е евреите да се съберат отново в Палестина. Поради това те работели за създаването на държава за евреите с цел да ускорят Второто пришествие. Още през XVII век Оливър Кромуел искал да превърне Англия в такава еврейска държава, смятайки англичаните за потомци на десетте изгубени племена на Израел. Кромуел обаче претърпял неуспех, който се дължал най-вече на факта, че рабинатът винаги е бил против създаването на еврейска държава.

През 1917 г. британското правителство официално се ангажира със създаването на еврейска държава в Палестина. Важна роля играе представителят на ционисткото движение барон Ротшилд, част от френския клон на семейството.

Втората част на книгата е посветена на джаафаризма – основното течение на шиитската деноминация. Това е правно-догматична школа, към която принадлежат 85 % от шиитите по света, и се нарича също „имамия“ („имамство“) и „итна ашаирия“ („дванадесетте“). Това течение на шиитството е разпространено най-много в Иран. Последователите на тази доктрина вярват в дванадесетте божествено ръкоположени имами. Последният имам (Махди) живее в „окултация“ (т.е. той е скрит, отсъстващ имам) и ще се яви като месия, като управлението му ще съвпадне с Второто пришествие на Исус. Самият Исус ще трябва да помага на Махди срещу Даджал (олицетворението на злото).

По-нататък Вл. Чуков разглежда различията между сунитите и шиитите, в частност в отношението им към юдаизма, евреите и държавата Израел. Авторът се спира подробно и на възникването и развитието на антисемитизма и антиизраелизма в Иран като основа на махдистката доктрина. Трябва да се отбележи, че последователите ѝ насочват отрицателното си отношение към израелската държава, а не към юдеите. Разделянето на тези две виждания се задълбочава особено при президента Махмуд Ахмадинежад (2005 – 2013 г.), който е виден пропагандатор на махдистката идея. Самият той нееднократно заявява, че заличаването на държавата Израел (възприемана като част от Даджала) е един от белезите за появата на Месията.

Забележителни са фактите за мястото и положението на евреите и юдаизма в Иран. Установяването на евреите там става още през 539 г. пр.Хр., когато шахът на Персия Кир Велики завладява Вавилон и освобождава местните евреи от робство, повечето от които заминават за земите, представляващи днешната територия на Израел. Тогава се оформят и първите еврейски общности в Персия. Дарий I (521 – 468 г. пр.Хр.) от същата династия проявява особена търпимост към религиозните малцинства. По време на династията Каджар (1779 – 1925 г.) възходът на евреите в Персия е особено чувствителен. Мнозина от тях приемат исляма, но се смята, че тайно запазват юдейската вяра, и се стремят да запазят общността си чиста, като не допускат смесени бракове. Икономическият възход на евреите в страната продължава и при шах Мохамед Реза Пахлави (1925 – 1979 г), като някои от тях стават близки и до политическите кръгове. След Ислямската революция от 1979 г. отношението към евреите се променя плавно, като те запазват множество придобивки. Трябва да се отбележи, че според конституцията на Иран на еврейското малцинство „се полага един депутат в местния парламент – положение, което не съществува в нито една друга ислямска страна“. Стига се дотам сунитите да се оплакват, че в Иран дори евреите имат повече привилегии от тях. По непотвърдени данни само в Техеран има 25 синагоги.

Последната част на книгата е насочена повече към политическите аспекти на отношенията между САЩ, Израел и Иран, разгледани през призмата на религиозните вярвания. Прави се извод за „иманентност на евангелистко-джаафаритската колизия“ (така е озаглавена тази част).

Този труд на проф. Чуков несъмнено е забележително богат източник на информация и може да допринесе много за разбирането на отношенията в Близкия Изток в религиозен и политически план. За съжаление авторът не е обърнал достатъчно внимание на езика. Източниците му са чуждоезични и съответно голяма част от текста е превод, но твърде буквален, като в някои случаи дори затруднява разбирането. Наблюдават се и немалко правописни, пунктуационни и печатни грешки. Тук отговорността е на двамата коректори. В някои случаи дори имената на хора са писани по различен начин в различни части на текста. Всичко това донякъде разваля доброто впечатление, без все пак да намалява информационната стойност на книгата.