Откакто се сдобихме с ваканция през февруари, започнахме по-добре да оценяваме качествата на спа туризма. Чудесно е да поплуваш в топла минерална вода, докато навън е зима и понякога термометърът показва минусови температури. Когато можеш да похапнеш вкусно и да опиташ местното вино, най-късият месец в годината не ти се вижда досаден. Така дългоочакваният край на зимата става реален и близък или поне размива усещането, че има още много време до пролетта и топлото.
Около Люксембург има голям избор на минерални басейни, казвам „около“, защото точно люксембургските в Мондорф-ле-Бан не сме посещавали. На около сто километра от нашето херцогство в Белгия например се намира едноименният и оригинален спа комплекс с извори, от които произхожда минералната вода SPA.
Този път решихме да дадем шанс на немските минерални извори, които извират в една малко известна за чужденците област в Германия в долината на река Ар. Разположен в област Рейнланд – Пфалц, този град, съставен от две части, не е известен туристически курорт. Това не отнема от очарованието на града, а дава възможност с часове да се разхождаш сам, без тълпи от хора по старинните улички с живописни къщи , да се наслаждаваш на подранилата пролет, скитайки по алеята покрай реката, да поплуваш в минералните басейни на града и да опитваш местното вино. Да, този регион е известен и с многобройните си лозя, полегнали в стройни редици по околните хълмове. Сцени от производството на вино са изписани по фасадите на някои къщи в по-старият град Арвайлер, чието съществуване датира от 893 година. Другата част на града, по-съвременната Нойенар, не изглежда толкова привлекателна от архитектурна гледна точка, но там пък се намират комплексите с минерални басейни.
Старата част Арвайлер е опасана от солидна крепостна стена с кули и бойници и има няколко входа, през които можеш да влезеш и да попаднеш в старинна атмосфера от времето на Бетовен, който е давал концерти в една от къщите там.
Улиците са пълни с ресторанти, преобладаващо италиански и гръцки, магазинчета за старомодни дрехи, платове и прежди, сладкарници с местни сладости и палачинки, както и винарни.
Най-приятната част от екскурзията беше все пак разходката по пешеходната алея покрай реката Ар, която свързва двете части на града и чиято дължина е около 4 километра. Възрастни двойки, двойки с деца и кучета, много велосипедисти, се разхождаха в неочаквано слънчевата неделна утрин.
Аз бях много доволна, че успях да пробвам в местна сладкарница известните Kaiserschmarren или бъркани палачинки. Бях чела преди за този сладкиш, за който спорят австрийци и немци, чий точно е оригиналът, тъй като има различни легенди за произхода му. Щом го видях в менюто на въпросното кафене, веднага реших, че трябва да го опитам. Бих казала, че все пак класическите палачинки са много по-вкусни.
Kaiserschmarren със сладко от череши и с крем ванилия
Вашият коментар