Често чуваме твърдението, че чуждите думи обогатяват родния ни език и затова навлизането им не само е неизбежно, но е и благотворно. Дали това е вярно?
Естествено, на такъв въпрос не може да се отговори еднозначно. Да разгледаме най-напред доводите в подкрепа на твърдението, че навлизането на чужди думи в езика ни е полезно и го обогатява. Това често е вярно, най-вече в области, чието развитие през определен период се определя далеч от нашата родина и в които поради тази причина езикът ни не е достатъчно богат, за да отразява цялата бързо променяща се действителност. Обикновено това са научни области, като медицина, физика, химия, информатика и т.н. Измененията често са толкова мащабни и бързи, че не е възможно да се разработи съответната терминология на български език, дори и при наличието на желание за това (а такова като цяло липсва в съвременното ни общество, но това е отделен въпрос). Така навлизащите чужди думи запълват една празнота и действително обогатяват езика. Примерите са безброй. В медицината: наименованията на различни нови направления, методи, изделия и заболявания, като ангиография, коронарография, инвиво и инвитро, нуклеарна медицина, радиофармацевтици и т.н. В информатиката и компютърните технологии: сървър, интерфейс, сайт, порт, драйвер…
Разбира се, дори и в тези области би могло да се вземат мерки за овладяване на процеса, ако имаше държавна политика за опазване на езика. В България такава политика не се провежда. Съответно няма и орган, който да определя и налага българска терминология (за разлика от Франция, например). Институтът за български език (ИБЕ) при БАН не е натоварен с такава задача. По-голямата беда е, че не е ясно дали работещите в него специалисти въобще осъзнават потребността от защита на родния ни език. Какво може да се очаква, когато на сайта на ИБЕ в интернет сведенията за директора са единствено на английски език?! Лично съм присъствал на лекция, изнасяна от специалист от ИБЕ, чиято основна теза беше, че чуждите думи са благотворни за езика ни. Но това е друга тема.
В повечето случаи обаче навлизането на чужди думи не обогатява езика. Много често започваме да употребяваме чужди думи, въпреки че вече имаме българска дума за същото понятие. На пръв поглед това може да се приеме за обогатяване, защото се появяват синоними, т.е. за едно понятие вместо една вече имаме две или дори повече думи. В действителност обаче с течение на времето почти винаги чуждата дума измества родната. Дори е възможно една чужда дума да измести няколко родни. Следват примери.
1. Комуникация (и нейните сродни думи)
Тази дума успешно измества следните български думи: общуване, връзки, съобщения.
–Родителите не общуват, а комуникират с децата си. Между поколенията липсва не общуване, а комуникация. Да не говорим за „социалните медии“ – те, разбира се, са за модерна комуникация, никакво остаряло общуване.
– Транспортните връзки вече са комуникации. Не връзките, а комуникацията между властта и гражданите е важна.
– Далекосъобщенията станаха телекомуникации. Технологиите вече са комуникационни, а не съобщителни. (За щастие тук засега нормативната уредба допринася за опазването на езика, тъй като в нея установеният термин остава съобщения. Вж. Закона за електронните съобщения.)
– Когато си търсите жилище, най-често ще ви предложат имот с комуникативна локация (още една крайна необходима нам чужда дума – все пак българският език е беден и си нямаме своя…).
– В едно телевизионно предаване дори чух как един майстор нарича канализационните тръби в банята комуникации.
Поради невежеството на пишещите понякога дори се стига до наслагване на български и чужди думи с еднакво значение в едно словосъчетание. Такъв е примерът с интерконекторна връзка. Разбира се, най-вече се ползва краткият изцяло англицизиран вариант интерконектор. Всъщност правилно би било да се каже междусистемна връзка – това е електропровод или газопровод, свързващ различни електропреносни или газопреносни системи (вж. Закона за енергетиката).
2. Бизнес (и нейните сродни думи)
Тази дума успешно измества следните български думи: стопанска дейност, търговия, предприемачество, делови отношения, предприятие, дейност. Съответно бизнесмен измества предприемач, търговец, стопански деец. Заслушайте се в новините по телевизията и направете сравнение: колко пъти ще чуете думата бизнесмен / бизнесдама и колко – предприемач? А изразът делови отношения (и въобще прилагателното делови) почти е излязъл от употреба. Отделно от това често се получават и грешки в смисъла, когато английската дума business се предава с бизнес на български, при положение че става дума просто за дейността на дадена организация (която не е непременно стопанско предприятие, а може да е орган на властта, учебно заведение, сдружение с нестопанска цел, ведомство и т.н.).
3. Визия (и нейните сродни думи)
Тази дума практически напълно е изместила българската дума виждане. И най-обикновените документи на политическите партии, в които се споменава нещо за бъдещето, се наричат визия. Дори по най-незначителни въпроси се излага визия, а не някакво просто виждане или обикновено мнение.
Още по-неуместна и дори смешна е употребата на думата визионер. Журналистите особено обичат тази дума и я използват с най-положителни намерения, за да изразят възхищението си от дадена личност с напредничаво виждане за бъдещето. Естествено, те не знаят, че значението ѝ е „човек, който има видения, халюцинации“ (Речник на българския език, ИБЕ при БАН). Както обикновено, важното е да говорим с модни думи, а това напоследък са просто транслитерирани английски думи, чието значение може и да не разбираме…
Такива примери има безброй: вот – гласуване, глас, избори; нотификация – уведомление, известие, обявление; презентирам – представям, показвам; селектирам – избирам, подбирам, фокусирам се – наблягам на, съсредоточавам вниманието/усилията си върху; стартирам – започвам, поставям началото на; перфектен – съвършен, пълен и т.н.
И ако ви се струва преувеличено твърдението, че чуждите думи изместват българските (т.е. смятате, че все пак българските думи ще се запазят в езика ни въпреки навлизането на чуждите), вижте някои думи и изрази, които вероятно не сте чували от години: народовластие (демокрация), землище (територия), писалище (бюро), средище (център), начинание и почин (инициатива), добра охота! (днес: добър апетит!).
Както се вижда, много често чуждите думи не обогатяват езика ни, а го подменят!
БРАВО! А изчезването на простичката, но хубава думичка УЧИТЕЛ, УЧИТЕЛКА?
За да съм по-ясна цитирам: „Баба ти госпожа ли е?“ Т.е. „учителка ли е? „