От дълго време търсех вдъхновение, а после и достатъчно време, за да спретна една статия за правенето на прясна паста в различни цветове. След като и двете условия бяха на път да се изпълнят, реших да проуча вече споделения опит в интернет за приготвянето на спагети в цветовете на дъгата. Заля ме огромна информация в текст и снимки, които във всяка следваща статия бяха все по–ярки, наситено цветни в зелено, червено, жълто, и все по–майсторски снимани. Рецептите и препоръките надминаваха и най–дългите текстове, писани някога за приготвянето на храна, преливаха от изчерпателност и брашно от твърда пшеница.

Такааа, викам си, какво мога да добавя към този ценен световен опит, споделен в хиляди постове? Да предложа нещо уникално – спагети от лимец, червена боя от цвекло на прах, зелен цвят от спанак без добавки от босилек, магданоз и други, оранжев цвят от тиква цигулка, който незнайно защо стана бледо жълт, въпреки че му сложих куркума за подсилване.

Голямо колебание ме обзе и с бройката на яйцата, защото в различните рецепти бройката им варираше. Аз си имам твърдо установени и доказани с времето рецепти за нормална паста, но с цветната вече нещата загрубяха. В едни рецепти препоръчваха по равно жълтъци и цели яйца, в други – само цели, в трети – количества от яйца, с които може да се изхрани цял полк с войници, да не говорим за тричленно семейство. Реших да подходя импровизаторски и икономично, като намалих бройката на яйцата за сметка на оцветяващата консистенция. Признавам си, че използвах и жълтъци, и белтъци, което може би беше грешка.

Брашното от лимец съдържа малко глутен и в нормалната паста това не личи, тестото пак става достатъчно твърдо, благодарение на глутеновия грис. Но в моето оцветено тесто глутенът беше малко, течността дойде в повече и то стана твърде меко и късащо се при разточване. Поуката за следващия път е само жълтъци, повече брашно и грис и добре изсушен оцветител.

След като претеглих брашното и гриса, ги изсипах на плота, направих кладенец в средата, добавих яйцата и пюрето от тиква/ спанак, зехтина и се започна месенето. Тестото стоеше мокро и лепкаво, добавях още и още брашно, докато стана все пак една обща маса. Изглеждаше сравнително твърдо и сухо, но само до момента на разточването, ха. Тук пропуснах да отчета факта, че готовата смес трябва да отлежи известно време, за да стане еластична и да се овлажни допълнително. Стоп! Овлажняването се получи, но не и еластичността! Докато си измия ръцете, изчистя плота и настроя машината за разточване, тестото престоя около 30 минути, които се оказаха недостатъчни. За да станат равномерни цветовете, го премесвах няколко пъти и добавях още и още брашно. Получи се това:

Още с първите стъпки на разточване на най–широката степен усетих, че ще имам проблем с плътността и ще добавям още брашно.

Получи се някак, но докато лентите съхнеха, личеше колко крехки и разпадащи са се получили.

Положението с жълтата паста не беше по–розово, но се получи все пак с цената на нови порции добавено впоследствие брашно.

Най–лесно беше със сместа с прах от цвекло, защото нямаше влага, а и тестото беше престояло едно денонощие. Направих го на следващия ден, признавам. Получи се това:

При внимателно вглеждане си личи колко крехко е тестото, но това се получава с брашно от лимец или пълнозърнесто тесто. А като се добави и пюре от нещо си, колкото и да е отцедено, все пак се усеща остатъчна влага.

Продуктите са, както следва:

250 грама грис

200 грама брашно от лимец

2 супени лъжици зехтин

3 жълтъка

150 грама пасиран спанак/ пюре от тиква цигулка

Допълнително брашно, докато стане еластично тесто, достатъчно сухо за разточване.