Ако трябва да съм честна, никога, ама никога не съм знаела къде точно се намира държавата Люксембург. Факт е, че никога не ме е интересувало. Обичах географията, но разположението на херцогството в знанията ми беше някъде между Лихтенщайн и Сан Марино. За разлика от много от моите връстници не ставах и лягах с мечтата за имиграция, така че пристигането ни тук въобще не беше планирано. Сега, след като живеем вече цели 11 години (да, да, представяш ли си!) си мисля, че понякога спонтанните решения водят до по-сериозни и трайни промени в живота, отколкото внимателно планираните.
Давам си сметка колко съм се променила от момента, в който се качих на самолета за пръв път, без да съм наясно в каква страна отивам, как ще живея там, как ще се чувства детето ми там и дали ще мога да намеря общ език с местните хора. Напоследък е модно да се говори за „интеграция“ – бърза, успешна и не знам каква си… Е, не вярвам в това! Значение има само личната нагласа, с която тръгваш. Ако си решил, че там ще е твоето по-добро място за живеене, това ще е така, ако не си обаче уверен… ще бъде трудно, разочароващо, депресиращо. Не пожелавам на никой да мине през тези състояния!
За дългото време, през което сме в Люксембург, не ми се е случвало да изпадам в двете крайности от пълен възторг и възхищение до крайно отрицание на страната и хората. Нещо повече, собствената ми родина се издигна неимоверно в очите ми и започнах да я оценявам по-добре. Природата, архитектурата (често занемарена!), храната (истинската!), любопитството към света, гордостта от националната история и традициите (без бутафорията!), свободата днес да си на рафтинг в река, утре на някой връх, а в други ден на море, без да пресичаш граници.
Равносметката за мен е, че да имаш добре устроена държава не е въпрос на някакъв специален национален ген или чип, а на добре организирана и целенасочена политика, която, уви, все още няма кой да подхване у нас.
Здравейте!
Последни коментари