Не бях виждала океан на живо. На два пъти се разминах с това преживяване и затова не чувствах нетърпение да го зърна, защото си мислех, че щом ми се изплъзва, значи не си заслужава гледката. Пристигнахме в един през нощта в Пуерто де Сантяго (Puerto de Santiago) и в тъмнината по–скоро усещахме близостта на океана по шума от леки вълни и едва доловим мирис, но не на водорасли, а просто на море и сол.
На сутринта гледката от балкона ни посрещна с едно спокойно море и една голяма бетонна тераса тип естрада, съвсем преднамерено построена срещу хотелите с цел да се озвучават и забавляват с концерти туристите и постоянното население на градчето. После дойде ред да се радваме на палмите, кактусите и другите разнообразни сукулентни растения, които растат из целия Тенерифе.
Растителността около вулкана Тейде 
Кактусите до пирамидите в Гуимар 
Драконово дърво
Първото впечатление от острова са плажовете. Не че не сме виждали плажове, обаче точно в този цвят направо ни поразиха. Черни, като изцапани с петрол, но също като нормалните плажове силно нагорещени, с голямо изобилие от камъни и без нито една мида или водорасло. По–късно видяхме и остатъци от водорасли по старателно изчистените плажове на Las Américas.
За хора с проблеми във вестибуларния апарат пътуването из острова не е препоръчително. Безкрайните завои по идеално асфалтираните иначе планински пътища ми попречиха в пълна степен да се наслаждавам на постоянно променящия се ландшафт – от пустинно и каменисто в ниското до зелени и тучни горски участъци в някои по-високи части. За начинаещи шофьори пътищата на Тенерифе ще предизвикат в най-добрия случай сърцебиене, а в най–лошия челен сблъсък с насрещна кола. Добре, че другите шофьори бяха съзнателни и внимаваха със скоростта, защото имаше участъци, в които се разминавахме на сантиметри, толкова тясно беше.
Първата ни спирка в изучаването на острова беше градчето Маска (Masca), което се намира в западната част на острова. Селището Маска освен с труднодостъпност е известно с интересните си къщи, строени направо в базалтовите скали наоколо и приютили много магазинчета за сувенири, мед, сирене и бурканчета с типичния за Канарите два вида сос mojo verde и picón.
Masca 
Улица в Masca 
Изглед от Masca 
Следващата част от пътешествието ни беше посещение на град Ла Оротава (La Orotava), който заедно с пристанището си Пуерто де ла Крус (Puerto de la Cruz) е сред най-интересните места в северната част на острова. Красивият град носи името на долината, набраздена от бананови горички по терасираните склонове. Като истински туристи се насочихме към историческия център на града, където разглеждахме благородническите къщи от 17 и 18 век, радващи окото с красотата и разкоша си.
La casa de los Balcones 
„Къщата с балконите“ е впечатляващ етнографски музей, в който освен с типичната за острова архитектура човек може да се запознае с бита на заможните хора през 17 и 18 век. Прохладно патио с чудесни вечнозелени цветя и чуруликащи канарчета в клетка представлява сърцето на този огромен с размерите си богаташки дом.
Приятна част за разходка се оказаха уличките, леко стръмни, завършващи с неголеми терасовидни градинки, които неизменно включват освен цветя и по някоя палма. И гущери, разбира се! Огромна популация от шмугващи се из цветята гущери.
Следваща спирка за нас беше град Ла Лагуна (San Cristóbal de la Laguna), основан от конквистадора Алонсо Фернандес де Луго. Оказа се, че там е основан първият университет на острова, архитектурата съперничи на Ла Оротава по красота (в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО) и е по-близо до испанската, отколкото до канарската атмосфера с невисоките си еднотипни сгради в колониален стил и в различни цветове. Разходката ни премина в търсене на сянка (беше ранен следобед) и търсене на някакъв особено вкусен сладолед, който ни препоръча случайна жителка. Със сладоледа не ни провървя, защото сладкарницата не работеше. Сиеста, какво да се прави!
Институтът Canarias Cabrera Pinto е най-старото държавно учебно заведение на острова, а църквата към него радва окото с красивата си камбанария в ренесансов стил.
Площадът Plaza del Adelantado е спасение в горещината със сянката от дървета там, а така също е и своеобразен вход към старата, автентична част на града. Поемаш въздух на сянка под дърветата и после на бегом по оголени от всякаква растителност улици.
Следващата задължителна спирка в набелязаните за деня забележителности беше най-представителният за острова плаж на север от столицата Санта Крус де Тенерифе Playa de las Teresitas. Украсен с множество палми, този внушителен плаж с дължина от един километър и половина е оформен през седемдесетте години с розов пясък, докаран специално от Сахара. Заедно с избягалите от жегата столичани и ние се порадвахме на изгледа от скалите наоколо, а някои се изкъпаха в залива.
Ако някой е чувал за Тур Хейердал, това съм аз, но само съм чувала. Мъжът ми обаче е чел книгите му и се е впечатлявал от пътешествията му. Освен на остров Пасха, в Перу и Азербайджан, Тур Хейердал се е подвизавал и на Тенерифе, където е изследвал пирамидите Гуимар през 1991 година.
В около 15 часа следобед пристигнахме жадни за вода и за любопитни гледки в градчето Гуимар (Güímar), което е малко и освен с археологическия парк с пирамидите не е известно с нищо друго. Посрещнаха ни тълпи от гущери, стрелкащи се в краката ни, изтягащи се по стени и огради. Етнографският парк ни представи гледка към пирамидите, макет на един от корабите, с които норвежецът е правел експедиции, интересна градина с кактуси от всякакъв калибър, както и ботаническа градина с най-отровните растения в света, сред които открихме доста познати стайни цветя.
Най-любопитното за нас в този парк беше градината с отровни растения, и то не защото сред тях открихме много познати цветя и билки, които отглеждаме. Оказа се, че има „българска следа“ в историята на световното отровителство, отбелязана със следната табела:
Пътешествието през този ден беше изморително, няма спор! Прегрели си тръгваме от музея, получавайки на изпроводяк безплатна дегустация на местните червен и зелен сос, както и от вкусните и дребни местни банани.
При завръщането си в Пуерто де Сантяго забелязваме, че естрадата срещу хотела е украсена с цветни флагчета и гирлянди, допълнена с още един подиум, и очевидно подготвена за концерт. Справка в пътеводителя ни съобщава, че предстоят празненства за официалните дни на Канарските острови.
Последни коментари