Да се разхождаш из Елзас е най-добре през септември, но само когато този есенен месец за тези ширини се случи топъл. С риск да прозвучи като туристическа статия за региона с препоръки и напътствия „отидете/ не ходете там“, „яжте/не яжте“ това и онова, „непременно да се види/не си заслужава“ ще отбележа, че по това време зрее гроздето, с което толкова се гордеят елзасците, наедрява зелето за шукрута и все още грее слънце, вместо да вали. Лозята се зеленеят свежо по хълмовете, царевицата също се зеленее и изглежда даже повече от гроздето, кравите се препичат по ливадите, дори щъркелите не са си заминали (защото тук си живеят постоянно).
На всяко място, което сме посетили, неволно си задавам въпроса мога ли да живея там за постоянно. Имало е места, които ми харесват веднага и чувствам, че ако живеех там, щяхме добре да се погаждаме с мястото. Други обаче ми харесват много за туризъм, но не си представям да пребивавам там целогодишно. Елзас е такова място, на което не си представям да живея, защото ми изглежда прекалено подредено, изрисувано, натъкмено, чуждоземно. Пък и не ми се вижда естествено да гледам щъркели през есента. Що се отнася до виното, нито ризлинга, нито гевюрцтраминера са ни любими, но си заслужава човек да ги дегустира на място.
Красотата на този френски регион е в цветовете. Ярки, наситени, жизнерадостни, в безброй нюанси, надничащи към зрителя от всяка фасада, от всеки ъгъл, от всяка малка уличка и площад. Лимоненожълто, яркозелено, оранжево, наситено синьо, топла охра, ръждивокафяво и още, и още.
Яли ли сте дебел варен кренвирш, варени цели картофи, бекон и ферментирало зеле, но не нашенското кисело зеле, а затоплено и нарязано като спагети зеле с оцетен привкус? Това е специалитетът на Елзас „Шукрут“. Или яхния от глиган и шпецле, нещо като паста, във формата на фитили, сготвени с масло. А всъщност май тарт фламбе, елзаската пица, посипана с сирене грюер, лук и сметана, е най-известното ястие в тази гранична част на Франция с Германия.
Разходката по уличките с шарените къщи може да продължи безкрайно, потокът от хора се увеличава, някои се събуват боси и се наслаждават на плочките, немски и френски се смесват с всякакви други езици, по обяд всички се натъпкват по ресторантите в очакване на местните ризлинг и шукрут, за децата остават сладкишите в хлебарниците, изпечени в местните керамични форми с щъркели и зачервени девойки.
Последни коментари