1. Джоузеф Плъмър – „Тайните структури на властта“

Подзаглавието на книгата е достатъчно красноречиво само по себе си. След прочитането на книгата читателят ще бъде наясно, че най-прокламираните ценности на съвременната Западна цивилизация – върховенство на закона, свобода и демокрация – са чисто и просто заблуда за гражданите, параван, зад който се крият машинациите на световния „елит“. Разбира се, мнозина са наясно с това и без тази книга. Дж. Плъмър със сигурност обаче ще допълни знанията им по въпроса, хвърляйки светлина върху следното:

– началото на документираната история на Мрежата – този кръг, който си е поставил за цел да контролира тайно най-важните процеси в света (и който в значителна степен успява да прави това, поне в Западния свят)

– родоначалниците на Мрежата, създадена във Великобритания

– първите значими исторически събития, дирижирани от Мрежата – Англо-бурските войни, в т.ч. създаването на първите концентрационни лагери

– прехвърлянето на дейността на Мрежата в САЩ

– първите големи успехи на Мрежата в САЩ – манипулираното избиране на Удроу Уилсън за президент, създаването на Федералната резервна система на САЩ (средство за контрол върху цялата икономика на страната, а впоследствие и на света) и вкарването на страната в Първата световна война

– връзката на Мрежата с Мусолини, Франко, нацистите в Германия, операция „Гладио“ в годините на Студената война и др.

За съжаление авторът не ни дава кой знае каква информация за най-новите прояви на Мрежата, нито за нейните съвременни лица.

2. Давид Енгелс – „Какво да се прави. Живот в упадъка на Европа“

Изхождайки от тезата за очевидния упадък на Европа, авторът си задава въпроса какво може да направи отделният човек – но не за да се избегне този упадък (процесът е започнал и е необратим според Д. Енгелс), а за да намери убежище за самия себе си и за семейството си. Без да се спира подробно на причините и проявленията на самия упадък (разгледани в книгата му „Le déclin“, предизвикала огромен отзвук), Енгелс говори за конкретни действия: да променим нагласите си и да не разчитаме на държавата, да инвестираме разумно, да се преместим на село, по-близо до природата, да изграждаме добри семейни отношения, да се върнем към християнските ценности, да създаваме общности за взаимопомощ и т.н. Авторът смята, че тези средища за съхранение на истинските добродетели на европейците след време може да се превърнат в източник за възраждане на Европа. Макар на пръв поглед идеите на автора да изглеждат леко наивни, зад тях може да се крие голяма мъдрост.

3. Андрей Фурсов – „Водораздел. Бъдещето, което вече настъпи“

В статиите от този сборник, написани преди пандемията от COVID-19 и сблъсъка между Русия и НАТО в Украйна, авторът доказва, че светът се намира в повратна точка от своето историческо развитие. Фурсов излага характеристиките на водоразделния период между 70-те години на ХХ век и 20-ге години на ХХI век. Той очертава подробно (с много количествени данни) социално-икономическите, демографските и екологичните проблеми, пред които сме изправени, например:

– растящото неравенство: към 2018 г. 10 % от зрялото население на Земята контролира 85 % от световното богатство, а най-горният 1 % владее 40% от това богатство

– класовата структура на обществото се влошава, като все повече хора изпадат в по-долните класи

– миграционните потоци (новото велико преселение на народите) и променящата се етническа и верска структура, особено в Европа (напр. в 23 от 33 района на Лондон белите вече са малцинство; във Франция към 2016 г. като християни се определят 32,3 % от учениците, а като мюсюлмани – 25,6%)

– нарастващата експлоатация на ресурсите на Африка от страна на развитите държави, стремително растящото население на Африка и намаляващият ѝ дял от световния БВП

Освен описание на сегашното положение и исторически сравнения в книгата ще открием и анализ на причините, както и прогнози за бъдещето.