Личен блог

Месец: юни 2024

Един ден из загадките на „Шамбор“, бижуто в долината на Лоара

Шатобриан сравнява всичките 282 комина на най-прочутия в долината на Лоара замък „Шамбор“ с „жена,чиято коса вятърът е развял във въздуха“ („Une femmes dont le vent aurait soufflé en l’air la chevelure“). Действително окото ни не успява да преброи всички комини, капандури, кулички и прозорчета, сякаш изрязани от ножицата на скулптор.

Пътят към паркинга на замъка минава покрай парк в размер на 5500 хектара, който е неразделна част от целия комплекс. Зърваме мимоходом малка част от шатото и само можем да гадаем за размерите на гората от дъбове и борове, в които живеят 700 елена, 600 глигана, 100 сърни и т.н. Вече сме прочели, че има пътеки за желаещите да се разхождат сред природата, но предвид на надвисналата опасност от дъжд и запазения час за лекция от екскурзовод се отказваме. Имаме време да се разходим спокойно из градините на двореца и да го снимаме от различни ракурси. Обграден е с напълно запазен ров, а на допълнително разстояние има и канал с лодки за разходка. Самите градини са възстановявани в продължение на 7 месеца през 2017 година, тъй като са били унищожени между двете световни войни. Били са нужни16 години, за да се издирят исторически, ботанически и археологически документи за това как са изглеждали в миналото. Виден американски милионер и филантроп подпомага финансово начинанието, за да придобият сегашния си вид.

Изграждането на замъка започнало на 6 септември 1519 г. по поръчка на крал Франсоа I. След победата си в битката при Маринян кралят искал да покаже на цяла Европа силата и славата си и да се увековечи като поръчител на истински архитектурен шедьовър. След царуването на Франсоа I „Шамбор“ често е ползван като ловен замък от Франсоа II и Шарл IX, но е бил напълно пренебрегван от Анри III и Анри IV. Кралят Слънце Луи XIV поръчал извършването на значителни реставрационни работи. Молиер създал тук своята творба „Буржоата благородник“.

Замъкът е бил построен като ловен дом за Франсоа І, но за цялото си царуване кралят е прекарал там общо едва седем седмици. Тъй като е бил построен за краткосрочно пребиваване, замъкът не е бил удобен за дълги престои. Отоплението на огромните помещения и стаи с големи прозорци и високи тавани е било практически невъзможно. Освен това в близост не е имало села или други имения и съответно не е имало други източници на храна освен дивеча, поради което се е налагало превозването на огромни количества храна до замъка.

„Шамбор“ е замислен като копие на небесния град, описан в „Откровението на Йоан“ в последната глава на Библията. Погледнат от небето, той прилича на гигантски часовник с огромни зъбци от злато и олово. Кръгът и квадратът са в основата на тази пространствена динамика, чиято фасада е изобразена с четири лица, а четирите кули отразяват четирите посоки на света. Носейки се над земния ад, осветеният замък е достоен за небесния Йерусалим.

Вътрешният двор е просторен и светъл, в достатъчен мащаб да посреща ловните дружини на краля и да бъде домакин на турнири и празници.

Централен интериорен елемент на замъка е двойното спирално стълбище, което дава възможност двама души да се изкачват по него, без въобще да се засичат. Екскурзоводката ни обяснява, че една от функциите на това забележително стълбище е била да осигурява забавление за гостите — те се движели успоредно по двете редици стълби, без да се срещат, но периодично се виждали взаимно между колоните. Скици на такова стълбище са открити сред записките на Леонардо да Винчи и се смята, че той е първоизточникът на идеята за изграждането му.

Въобще Да Винчи е тясно свързан с „Шамбор“ и цялата област. Спекулациите, че той е проектирал замъка, обаче не са оправдани. Така или иначе, той умира няколко месеца преди началото на строежа в недалечния град Амбоаз, където живее от 1516 г., след като се е преселил във Франция по покана на Франсоа I.

 

Церемониалната стая и леглото на Луи XIV
Церемониалната стая на Луи XIV — камината
Вторият вестибюл
Стаята с лаврите
Стаята на принцеса Дьо Конти
Театралната зала

Жадуващ за слава и признание, крал Франсоа I е бил обсебен от образа на саламандъра — гущер, надарен с безсмъртие според вярванията. Затова той присъства из целия замък, изобразен с корона, погълнат от пламъци и плюещ капки вода.

Подпокривната конструкция
Гледка от терасата на покрива

След цял ден, прекаран във величествения „Шамбор“, вечеряме в едно приятно ресторантче в градчето Божанси (Beaugency) и се прибираме във фермата в Клери Сент Андре, къдете сме отседнали. С удивление установяваме, че скромните къщи и обикновеният селски пейзаж радват окото не по-малко от натруфените царски покои…

Уличка в Божанси
Фермата — къща за гости
Селска закуска по френски

На другата сутрин след обилната закуска си казваме „довиждане“ с нашата хазяйка и потегляме към следващата цел на нашето пътешествие — замъка „Шъверни“.

В долината на река Лоара: базиликата „Света Богородица“ в Cléry-Saint-André и замъкът „Meung-sur-Loire“

Няма нищо по-вълнуващо от нечие свидетелство за една катедрала или дори църква, че точно в нея се е случило чудо. Католически и православни, мрачни и величествени, пълни с витражи и тленните останки на знатни особи, сред всички храмове се открояват тези, които носят историята за статуя, икона, която оживява и сълзи се стичат по лицето на Божията майка, или пък стенопис, на който многозначително изниква образът на Христос.

От такава катедрала започна пътешествието ни в долината на река Лоара, съпроводено с променливо време, яростен дъжд, внезапно изскачащо слънце, досаден вятър и литри от вода, които се стоварват върху колата и самите нас, когато решим да излезем от нея.

През 1280 година на около 10 километра от град Орлеан работници поставят в параклис намерена в храстите статуя на Света Богородица. Към нея започват да се стичат тълпи от поклонници и параклисът се превръща в църква. През 1428 година тя е разрушена от англичаните, но французите я издигат наново и при Луи XI придобива внушителния си облик на катедрала. Елегантният и силует се извисява в малкото градче Клери Сент Андре, разположено на левия бряг на Лоара.

На 26 май 1670 г. 42 свидители видели как лицата на Дева Мария и Младенеца Исус на статуята оживяват, променят цвета си, няколко пъти преминават от агонизираща бледност към силна руменина, покриват се с пот и сълзи.

Случайно или не, посетихме „Нотр Дам дьо Клери“ точно два дни преди 354-годишнина от чудото. Късметът на туриста не ни напусна през цялото пътешествие след това, като спираше по магически начин дъжда точно преди да излезем за обиколка на поредния замък, за разходка в красив парк или градина и за търсене на сухо място за хранене. С ръка на сърцето признавам, че ни предпази през дългия път обратно към Люксембург, през който на моменти дъждът и бурята буквално правеха пелена пред колата.

Поради късното ни пристигане и настаняване в Клери, първия следобед в долината на Лоара посетихме най–близкия замък в околността „Meung-sur-Loire“, или „Ман сюр Лоар“, както ни го произнесе собственичката на фермата, в която отседнахме. Без съмнение това е един от най–старите замъци в района, защото през 2019 година навършва 810 години. Служил е за резиденция на епископите на Орлеан и не е имал военно–отбранителна функция, което личи от архитектурата му. Двете фасади са строени по различно време, първата е средновековна от 13 век, докато втората вече препраща към стила на класицизма от 18 век. Градините около парка не впечатляват с разкоша и геометрията на тези в другите замъци, може би поради липсата на средства и прекалено честата смяна на собствениците. Все пак личи усилието да се привличат туристи с изградения за децата парк, с фигурите на влечуги из него и измислената с чисто комерсиална цел история за дракони, шестващи в миналото из замъка.

Обиколката започва от сводест и хладен сутерен, в който се прожектира видео, разказващо историята на замъка. На древни маси в последна степен на разпадане са поставени табели с любопитна информация за епохата на строежа, обитателите на сградата и най–разпространените ругатни през вековете. Пътят ни минава през задължителния параклис, след което продължаваме към двадесетина богато мебелирани стаи, облицовани с дървена дограма. Любопитна табела ни уведомява, че всяко помещение има различна миризма, в зависимост от предназначението, което е имало през годините. Още в първата стая усещаме ухание на непрани чорапи, после то преминава в неопределена смрад на старо и на вехти гардероби, следва сладникав мирис (в стаята за дегустация на ликьори) и най–сетне за наше щастие издевателството над обонянието ни се размива във въздуха и преминаваме към втория етаж.

В така наречената „Билкова стая“ се съхраняват стръкове от билки, колби и стъклени шишета, но мухълът по едната стена говори за силна влага, която руши фасадата.

Тръгваме из парка с надежда да се стоплим на слънце след усойната вътрешност на сградата и бродим по алеите, които отвеждат до кошери с мед и частично паднал каменен зид. Стройна колона от липи, чуруликащи птици и никакви облаци на хоризонта ни изпълват с оптимизъм за следващия ден, планиран за посещение на замъка „Шамбор“.

error: Content is protected !!