Никога не трябва да си мислим, че познаваме едно място много добре само защото сме живели дълго там. Когато се случи да е топло и слънчево времето в Люксембург, а това не се случва често, първият въпрос пред нашето семейство е къде ще се ходи. В сезона на безкрайните дъждове и забрани за пътуване в околните държави e нормално да се мисли за място някъде във Великото херцогство. Тук идва и тънкият момент всички членове на семейството да са удовлетворени от мястото за няколкочасова разходка. Това не е лесно, защото съпругът иска да се ходи сериозно, значи маршрутът може да е стръмен, тегав, сенчест, прекалено слънчев и т.н., важното е да е дълъг. Аз приветствам разходка с нещо за хапване, може и с пиене, не държа да се убивам от път. Третият член на нашето семейство държи да се яде, не държи да ходи много и предпочита да е в компания на себеподобни тийнейджъри, защото иначе бързо се отегчава, почва се с „Уффф, колко има още..?“ и „Кога ще се връщаме?“ Такааа, не е лесно при тези разностранни изисквания да намерим чудното място и тук идват на помощ приятели с предложение за разходка до Hohllay — пещерите, които са в близост до Ештернах.

За сведение тази източна част от Люксембург се нарича Малката Швейцария, защото напомня по релеф на швейцарски ландшафт с множество гори, причудливи скални образувания, полупланински реки и живописен водопад. Въпреки че заема едва 7% от цялата територия на страната, тази местност се оказва изключително богата на ендемични растителни видове. А както се уверихме и ние самите — и на мишки! Нашето запознаване с пещерите започна от село Бердорф, където не бяхме стъпвали преди. Типичен представител на люксембургската селска провинция с 1600 жители целогодишно, това китно място е пълно с обичайните за тук лъскави и подредени къщи, с подрязаните плетове и преливащи от цветя дворове. На влизане отбелязваме няколко места, в които явно се предлага ядене и пиене, а най-вече се продава сладолед. Времето е топло и е пълно с клиенти. Впоследствие научаваме, че един от ресторантите в селото се държи от прочут готвач, роднина на главния готвач на люксембургския велик херцог. Откриваме началната точка, от която се стига до пещерата Hohllay и тук наистина само херцогът не е дошъл да се разхожда. Оказваме се във водовъртеж от пристигащи отвсякъде хора. Една част тепърва пристигат, друга част си тръгват или просто се изливат от няколко маршрута. Гледаме постоянно шествие от групи жени, деца, кучета, младежи или просто влюбени двойки, тръгнали през гората, хванати за ръце.

Началната точка е тук:

Parking – Huel Lee Berdorf – Mullerthal Trail (mullerthal-trail.lu)

Amphitheater „Breechkaul“

Люксембургчаниите не са особено религиозни хора, но ревностно са изградили множество параклиси със статуи на Дева Мария, задължително декорирани с надписи и изкуствени цветя. Може да се срещнат както из градските квартали, така и из горите като този на снимката долу.

На около триста метра след паркинга по алеята за пещерите първо се изправяме срещу амфитеатрална сцена, с пейки и чудесна естествена акустика, където изморени от разходките хора си почиват. През топлите месеци тук се изнасят различни концерти сред естествен декор от дървета и храсталаци. Не много по-далеч се оказваме под пещерата, която е с изкуствен произход. Преди около 2000 години от тези скали са се добивали воденични колела, с които са се снабдявали мелниците в района. Много отчетливо се виждат издълбаните кръгове в основата на образуванието.

В цепнатините на скалите с почуда видяхме импровизирани кули от камъчета, подредени едно над друго от туристите, минаващи по пътеката. Не кулите обаче ни впечатлиха, колкото многото мишки, щъкащи из тревата. Вода в пресъхналото корито в подножието на скалите няма, но има изградени мостчета, които тук имат декоративна функция. За туристите ентусиасти алеята отвежда до Ештернах, при желание и до Wolfsschlucht или Gorge du Loup (Вълчето гърло). Ние обаче не бяхме сред тях и поехме по пътя обратно.

Алеята, по която вървяхме, ни отведе до шосе, а през шосето и малък паркинг се изкачихме по стълби в тесен и тъмен процеп в скалата, за да се насладим на гледката от панорамната площадка горе. Така нареченият по–долу Perecop.