Това лято отново имахме възможност да прекосим цяла Северна България от край до край — от Видин до Дуранкулак — и за пореден път да се убедим колко е красива нашата родина. Тук ще покажем някои от най-интересните природни и исторически забележителности, които посетихме по своя маршрут.

Видин е първият голям български град и пристанище на река Дунав. Намира се на един от големите завои на реката, вследствие на което на това място реката тече на юг-югозапад, насочвайки се към Стара планина, вместо към Черно море. През римската епоха тук се намира крепостта Бонония. През Средновековието се нарича Бдин и е една от най-големите български крепости. В бурната си история крепостта е била временно владяна от сръбското и от унгарското кралство. Градът е столица на последната българска държава, завлядяна от османците — Видинското царство на Иван Срацимир, паднало през 1396 г. По-късно Видин става един от центровете на възрожденската просвета и на движението за независима българска църква — през 1872 г. видинският митрополит Антим I става първият български екзарх. 152 години по-късно, през 2024 г., видинският митрополит Даниил е избран за български патриарх.

По времето на социализма градът се превръща в значим промишлен и транспортен център с множество предприятия — огромен химически комбинат, произвеждащ различни продукти, в т.ч. автомобилни гуми, завод за ризи, фабрика за порцелан, завод за помпи и др. Между Видин и румънския град Калафат има редовна фериботна връзка. Днес от промишлената база не е останала почти нищо. Построяването на „Дунав мост 2“ не донесе очаквания подем в развитието на областта. Най-известното видинско предприятие в наши дни може би е „Ел Би Булгарикум“, в което се прави истинското (надяваме се) българско кисело мляко.

Баба Вида — най-добре запазената българска средновековна крепост
Баба Вида — входната кула с моста
Гледка от Баба Вида към река Дунав и „Дунав мост 2“ в далечината
Средновековни български рицари — част от музейната сбирка в Баба Вида
Видинската синагога — сред най-големите в Европа
Част от градската градина и бившата градска баня, днес преустроена в хотел
Река Дунав — гледка откъм речната гара по залез слънце

От Видин се насочваме на юг. Откриваме, че малък участък от изграждания скоростен път между Видин и Ботевград вече е готов, и се възползваме, за да ускорим пътуването си. Движим се из Дунавската хълмиста равнина, засята предимно с царевица и слънчоглед, а през цялото време на запад от нас се вижда северозападният дял на Стара планина. Именно в полите на Балкана се намира следващата ни цел — малък спа комплекс в близост до балнеоложкия курорт Вършец. Нашето място се нарича село Спанчевци и е в подножието на връх Тодорини кукли. Не сме очаровани от самия комплекс, защото къщичките за гости са на една ръка разстояние от механата и вечерта се оказва доста шумна, но местността е много красива. Освен нашия спа комплекс има още един такъв, както и общински басейн с минерална вода. Водата тук е със свойства, подобни на свойствата на вършецката минерална вода.

Пътят от центъра на село Спанчевци към балнеоложката част
Спа комплекс в Спанчевци

Отбиваме се и до най-стария български балнеоложки курорт Вършец, който е само на няколко километра от Спанчевци. Първата модерна банска сграда тук е построена още през 1910 г. Днес градчето е много приятно място за разходка, с голяма пешеходна зона в центъра, красиви паркове и множество балнеолечебници, хотели и къщи за гости. Във Вършец се намира вторият по големина изкуствен природен парк на Балканския полуостров (след Борисовата градина в София). Центърът изглежда обновен съвсем скоро, дори на някои места ремонтните работи продължават.

Централната пешеходна улица на Вършец
Входът на Слънчевата градина

Най-голямата забележителност в района е Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“. Нарича се „Клисурски“, тъй като близкото село Бързия се е наричало Клисура до 1950 г. Смята се, че е основан през 1240 г. По време на османското владичество е разрушаван три пъти (второто разрушаване е след разгрома на Чипровското въстание от 1688 г., когато в манастира се крият въстанници) и всеки път е възстановяван отново. Днес е четвъртият по големина манастир в България. В непосредствена близост има аязмо с лековита вода (според преданието избликнала на мястото, където са избити монасите след Чипровското въстание).

Входът на Клисурския манастир
Клисурски манастир
Клисурски манастир
Клисурски манастир — църквата, осветена през 1891 г.

След кратък престой в столицата се отправяме към противоположния край на Северна България. Целта ни е все още неурбанизираното Северно Черноморие — Шабла, Крапец и Дуранкулак, където човек понякога може да се чувства почти сам на плажа. Отдавна сме очаровани от този кът на нашата родина и не пропускаме да го посетим всяка година за по няколко дни. По пътя се отбиваме да обядваме в едно кръчме над Аксаково, откъдето се открива невероятна гледка към Варненския залив.

Гледка от Франгенското плато над Аксаково
Плажът на къмпинг „Карвуна“ до Крапец
Тропическа гледка на плажа на къмпинг „Добруджа“ до Шабла
Гледка към Дуранкулашкото езеро откъм комплекс „Златната рибка“

Дуранкулашкото езеро е защитена влажна крайбрежна зона от международно значение. То се намира на миграционния път Via Pontica и осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици.

Големият остров в Дуранкулашкото езеро е известен като „Европейската Троя“ или „Езерният град“ и е първият палеоисторически музей на открито в България. Най-старите находки са от палеолита (над 100 века пр. Хр.). Тук са намерени и останките от най-старото земеделско общество, като първите датират от 5300 г. пр. Хр. В селището от Блатница (най-старата фаза на европейската неолитна култура Хаманджия) са открити 18 къщи с площ около 150-170 кв.м, с първите улици в Европа. Тук е открита най-старата каменна архитектура в Европа (според някои източници обаче — след Гърция). Намерен е и пещерен храм на богинята Кибела от 3 век пр. Хр. На западния бряг на езерото срещу острова има праисторически некропол от V хилядолетие пр. Хр.

Почивката ни привършва и поемаме по обратния път към София. И за да не си помисли някой, че пренебрегваме Южна България, успяваме да стигнем и до връх Свети Петър в планината Верила, над село Белчин.

Верила — връх Свети Петър и гледка към Рила

Източници: Голяма енциклопедия на България (авторски колектив от БАН, „Труд“, 2011 г.), Уикипедия, уебсайт VisitDobrich.bg.