Има ли начин да използваме човешки (български) език, когато говорим за информационни технологии? Разбира се: кликнете тук, отворете уебсайта на компанията ни, даунлоудвайте апликацията, инсталирайте я на писито или смартфона си и софтуерът ще ви демонстрира опциите на юзърите да генерират термини на български за оригиналните концепции (само не забравяте регулярно да ъпдейтвате и ъпгрейдвате за протекция от атаки от киберманиаци от ъндърграунда).
Не, не си мислете, че това е измислен пример за жаргон, използван само от програмисти, или за разговорния език на младите хора днес. Всъщност всички думи от горното изречение присъстват в Официалния правописен речник на българския език, съставен от Института за български език към БАН и издаден през 2012 г. Следователно отговорът на въпроса може да бъде: ама как, та това си е на български език, отворете речника и вижте. Не е смешно, а тъжно. Със споменатото издание ИБЕ към БАН „узакони“ огромен брой жаргонни и разговорни думи, като ги включи в словника с оправданието, че просто отразява живия език и установява норма за правописа на тези думи. Макар че и в това може да се намери смисъл в някои по-редки случаи (когато няма никакво възможно съответствие на български), в други може да се каже направо, че е извършено престъпление спрямо българския език. Например с въвеждането на думата писи – за „по-недосетливите“: това идва от английското съкращение PC– personal computer, персонален компютър. Или пък да вземем юзър: какво разумно обяснение може да се даде за използването на такава дума, а още повече за въвеждането ѝ в Официалния правописен речник – нима си нямаме българска дума за това толкова обикновено понятие?
Но темата на тази статия всъщност не са деянията на ИБЕ към БАН, а въпросът дали наистина имаме български думи и термини в тази област. Всъщност за немалко от понятията такива термини има. За съжаление обаче огромното мнозинство от българите вече въобще не се замислят за езика, който използват, и по линията на най-малкото съпротивление даунлоадват, ъпдейтват (или може би апдейтват), принтират, ъплоудват, чувствайки се опитни писи юзъри.
От друга страна, все още има хора, които внимават за изказа си и биха искали да употребяват повече български думи, но понякога просто не се сещат за тях, защото чуждиците направо са превзели речевото ни битие. Именно за тях е предназначен този плах опит за представяне на съществуващите български думи и термини в тази област.
Нямам намерение да се опитвам да преобръщам установената терминология с главата надолу, например с предложения вместо компютър да използваме забравения термин електронноизчислителна машина (ЕИМ)[1]. Идеята е да покажа съществуващи варианти, които можем да ползваме в ежедневния живот без голям риск да останем неразбрани.
В таблицата, която представям по-долу, са подбрани термини и думи, които не само присъстват в специализирани речници, но се използват и в практиката, т.е. не са „изсмукани из пръстите“. Източниците са:
- Английско-български тълковен компютърен речник. София: СофтПрес, 2005
- Английско-български политехнически речник. София: Техника, 2007
- различни български и европейски нормативни актове, съдържащи специализирана терминология в тази област[2]
- българските версии на различни продукти на информационните технологии, например електронната поща „АБВ“, платформата „WordPress“ и др.
Таблицата отразява само понятия, при които първата реакция на съвременния човек е да употреби на български пряко съответстващата чуждица (напр. update – ъпдейтвам), но за които в действителност съществува установен термин или дума на български език. Някои от представените термини също са съставени от думи с чужд произход (напр. програмен продукт), които обаче са установени в българския език от десетилетия, създали са цели семейства от сродни думи и имат широка употреба и в други области. Не са включени понятия, за които българският термин е очевиден и употребата на чуждицата е малко вероятна (напр. network – мрежа). Представени са и понятия, за които са възможни различни варианти на български според областта на употреба и контекста (напр. development – развитие в по-общ контекст или разработване/развойна дейност в контекста на науката и техниката).
| application | приложение |
| authentification | удостоверяване |
| ban (v) | забранявам |
| browse (v) | търся, претърсвам, преглеждам, разглеждам |
| bus | шина (за данни) |
| click (v) | щракам, натискам |
| communication network | съобщителна мрежа |
| communication technology | съобщителна технология |
| communication | съобщениe, връзка |
| compute (v) | изчислявам, пресмятам |
| dashboard | табло, пулт (за управление) |
| default: by default | по подразбиране, фабрично зададен, стандартно настроен |
| deploy (v) | внедрявам |
| deployment | внедряване |
| development | разработване, развойна дейност |
| desktop (computer) | настолен компютър |
| developer | разработчик |
| digital | цифров |
| digitalisation | цифровизация |
| disable (v) | деактивирам, изключвам, забранявам |
| download (v) | изтеглям, свалям |
| drive | устройство |
| driver | управляваща програма |
| edit (v) | редактирам |
|
1. електронна поща 2. електронно писмо | |
| enable (v) | активирам, включвам, разрешавам |
| folder | папка |
| hard disk | твърд диск |
| hardware | апаратура, (компютърно) апаратно осигуряване, (компютърна) апаратна част |
| helpdesk | помощен център |
| hyperlink, link | (електронна) препратка, връзка |
| junk mail | нежелана поща |
| laptop (computer) | преносим компютър |
| layout | оформление, разположение, план за разположението |
| log in/on, sign in (v) | влизам, включвам се |
| log out/off, sign out (v) | излизам, изключвам се |
| login, user name | потребителско име |
| mode | режим |
| offline | (в режим) извън линия |
| online | (в режим) в линия / на линия |
| plug-in | разширение |
| pop-up, pop-up window | изскачащ прозорец |
| preferences | предпочитания |
| print (v) | печатам, отпечатвам |
| printer | печатащо устройство |
| refresh (v) | опреснявам |
| refreshment rate | честота на опресняване |
| repository | хранилище |
| resolution | разделителна способност |
| router | маршрутизатор |
| save (v) | запазвам, съхранявам |
| scroll (v) | превъртам, придвижвам се |
| select (v) | избирам, маркирам |
| settings | настройки |
| socket | гнездо, букса |
| software |
1. програмно
осигуряване 2. програмен продукт, програма |
| spam |
нежелана
информация, непоискано търговско съобщение |
| spell check, spellchecker | програма за проверка на правописа |
| tag | етикет, идентифициращ знак, признак, |
| test (v) | изпитвам |
| test, testing | изпитване |
| tick | отметка |
| tick (v) | поставям отметка |
| update | обновяване, обновление, актуализация |
| update (v) | обновявам, актуализирам |
| upgrade |
надстройка, подобрение |
| upgrade (v) |
надстройвам, подобрявам |
| upload (v) | качвам, зареждам |
| user | потребител, ползвател |
| validate (v) | утвърждавам, потвърждавам (правилност, достоверност), одобрявам |
| view | преглед |
| view (v) | преглеждам |
| zoom-in | приближаване, увеличение на мащаба |
| zoom-out | отдалечаване, намаление на мащаба |
И така, да се опитаме да говорим и пишем на български!
[1] Сега това нито е възможно, нито има смисъл. Можело е да стане преди много години. Имаме примера на редица други езици, чиито носители са предпочели да не следват непременно английския термин: ordinateur на френски, Rechner на немски, ordenador на испански, рočítač на чешки, υπολογιστής на гръцки и т.н. За целта е трябвало още по времето, когато България усилено развиваше производството на такива машини, целенасочено да се налага употребата на българския официален термин електронноизчислителна машина заедно с по-кратък вариант за по-лесна употреба, напр. изчислител.
[2] Закон за електронните съобщения, Закон за електронната търговия и др.
Последни коментари