Месец: септември 2018

Лятото в Люксембург приключи в събота – официално и реално! Все някога щеше да се случи и все пак сме доволни, че времето щедро ни отпусна едни три седмици на безметежно топло време. Сандали през септември – направо да не повярваш! Слънчеви бани по балконите до два часа следобед, защото после става нетърпимо жежко. Да, представи си! Спешно снабдяване със сладолед от магазина, защото е кощунство да не се разхладиш за последно. Разходка в осем вечерта без чадър и по къс ръкав. Пиене на кафе на тересата в 9 часа сутринта, без да ти замръзне носът. Ей такива хубави моменти ни бяха отпуснати временно.

Поради тази причина не беше изненада за нас, че доматите взеха да зреят като луди, ягодите да цъфтят отново и цвеклото да се пука по шевовете от дебелина.

Тиквичките на останаха по–назад и се отчетоха подобаващо.

Есента никога не ми е била любим сезон, но с носталгия си спомням топлите септември и октомври от времето, когато си бяхме в България. Да отидеш на море през септември не звучеше невероятно, а да отидеш на гроздобер през октомври не значеше да зъзнеш от сутринта, късайки и нареждайки чепките в щайги. Тези два месеца бяха свързани винаги с ходенето за гъби и слагането на зелето, като последното си беше цял ритуал.

Сега в Люксембург за гъби не ходим, нито има подходящо зеле за правене, най–много да посетим ябълковите градини, където срещу заплащане имаме удоволствието да си наберем ябълки на цени като в магазина. Но пък имаме градина и не е за чудене, че при информацията за предстоящо падане на температурите се втурнахме да обираме каквото е останало. Така се сдобих с огромно количество зелени домати, които се чудя как да използвам. Все още има надежда в нас, че времето ще се смили и ще ни подари още топли дни, но кой знае. В ход са плановете за следващия земеделски сезон, а съседите по градинка оплюхме за пълното безхаберие да насадиш по десет–двайсет корена домати, те да узреят и да ги оставиш да се скапят на корена ей така. Особено чери доматите им изглеждаха тооолкова вкусни. Решихме, че догодина и ние трябва някак си да си посадим такива. Само целината нещо се скапа и дори не стана на глави, ама пък какъв праз извадихме!

Има нещо много утешително, че имаме къде да се радваме на пасящи коне и понита, да си берем зеленчуците, да си събираме копъра и джоджена и да чакаме следващото затопляне, макар и след шест месеца чак.

Когато си мечтая за най – горещите месеци в годината юли и август, а това ми се случва често в Люксембург, първо се сещам за морето, после за разходка в планината или поне за плаж до външен басейн с минерална вода за предпочитане. Вкусното похапване през това време си е в реда на нещата и обикновено в него преобладават зеленчуците, защото в жегата някак не върви да се натъпчеш с месо и тестени ястия. Лятно ядене без домати, не е никакво ядене, а в Люкса вкусните домати спадат към графата „екзотика”. Не че няма всякакви сортове „чери”, „свински”, тип „биволско сърце”, странни холандски с дебела кожа и пластмасов привкус, че дори и лилави. Нещо ни липсва в тези домати и чак това лято разбрахме какво – че не сме си ги произвели сами!

По принцип въобще нямахме намерение да се упражняваме в отглеждането на домати, защото лятото прекарваме повече време в България и няма кой да полива насажденията. Мястото е ограничено, няма кой да бере продукцията и въобще на кого му трябва да полага излишни усилия, за да набере пет домата. Така се случи обаче, че ни подариха готов отгледан разсад и ние нали „като ти дават – вземай” се решихме да пробваме. Позакъсняхме явно със засаждането, но пък времето се оказа топло и влажно, та се хванаха бързо нашите домати.

Пак не минахме  без консултации на каква височина да ги връзваме, защото в портфолиото на моя съпруг градинар не фигурираше: „Отглеждал домати”. Очаквахме с интерес ще вържат ли или не. Е, вързаха! Даже взеха и да зреят, което си е по наше мнение цяло постижение. Не минахме и без инвестиции, които се изразяваха в не особено евтини пръчки, вместо колци, но поне с многократна употреба.

Неприятното беше, че тъкмо станаха като топчета за пинг–понг и взеха да гният отдолу. Ха, сега, де! Чудехме се дали не е от многото дъждове. Ама после пък стана доста топло и сухо. Както и да е, имаше и съвсем здрави за наш късмет и радост. През септември вече беряхме по десетина почти узрели на седмица. Мога да кажа, че имаха добър вкус, плътно месо и не много семе, идеални за табуле например. В комбинация с бурно растящия магданоз приготвих не една и две салати. Жалко, че нямаме краставици, но догодина ще насадим и такива, живот и здраве. Щеше да се получи чудесна шопска салата.