Месец: юни 2018

И нека голямото засяване да започне сега…

Тъй като размерите на градината бяха далеч от грандиозни, решихме да посадим зеленчуци и плодове за бърза и директна консумация, защото и без това напускахме Люксембург за два месеца през лятото. Нямаше кой да полива, плеви ужасните тръни, които избуяваха, а и да бере реколтата.

От подправките засадихме магданоз, мащерка, джоджен и риган. Избрахме два сорта ягоди, от които цъфна и върза само един, но ние не сме максималисти. Моркови, светлозелени български тиквички (защото в Люкса продават само тъмнозелени), лук и пащърнак. От последния впрочем нищо не поникна.

Съпругът реши да посади цикория, която много обичаме и ядем редовно на салата. Сложното отглеждане, описано в специализираната литература, не го разколеба. Който не е пробвал, не е разбрал, нали така!

Има нещо много романтично, стоплящо душата и носещо визуално удоволствие в непосредствена близост до общинските парцели. Конете!!! Темата за конете, понитата и огромната конюшна там заслужава отделна публикация. Та освен радост за очите, конете ни осигуриха и постоянен източник на тор.

Първите резултати не закъсняха и в края на юни откъснахме първите две тиквички. Останахме много доволни, че отгледахме първите светлозелени тиквички насред морето от вносни зучини. (кората им винаги ми горчи и трябва да я беля за всяко готвене!)

Нещо повече – цикорията поникна, морковите поникнаха, лукът се поизточи – започнахме да обсъждаме размера на щайгите за беритбата!

След това в първите седмици на юли се започна славното бране на тиквички. Растяха с такава скорост, че не смогвахме да ги берем и ядем. Семейството премина на диета от тиквички – пържени, печени, на супа и за разнообразие – сготвени. Наложи се да раздаваме продукцията, за да не се изхвърля. Бяхме изтощени, но доволни и горди!

За хората на село да отглеждаш зеленчуци в градината  е ежедневие. По–творчески настроените може би проявяват въображение, като снимат продукцията си (тук не влизат бабите и дядовците, които не помнят кога са държали фотоапарат!) Останалите просто копаят, садят, поливат, плевят, берат…

В детството си често бивах въвлечена в селскостопанските занимания на родителите си, основно в частта по брането и яденето. Може би от тогава съм развила усет към истинските плодове и зеленчуци, с чудесен вкус, придобит от хубави сортове и обилно слънце. Черешите през май от нашето лозе далеч не бяха лукс, а зрееха в изобилие и водехме кой ли не да си бере. Не помня да съм изпитвала страст за домати, просто си взимах от пълните тави вкъщи и толкоз.

С „пластмасовите“ домати и краставици се сблъскахме челно още първата година в Люксембург. Не знам кое ни впечатли повече – липсата на вкус или цената. В момента мога да се похваля със способноста да откривам къде продават домати, които миришат на такива.

През януари, миналата година, общината ни зарадва приятно, като изпрати предложение да предостави общинска земя на жителите си за зеленчукови градинки. Пиша „градинки“, защото впоследствие те се оказаха доста малки. Кандидатите се оказаха много повече от предвидените парцели. И тук идва сюблимният момент за нашето семейство! Общината разигра парцелите на томбола и моят съпруг се прибра една мартенска вечер с новината, че е един от двайсетте печеливши кандидат– земеделци. Бяхме в несвяст! До полунощ обсъждахме какво можем да посадим, откъде ще го купим, до кой капацитет по селско стопанство ще се допитаме. Парцелът с неуточнени размери във въображението ни се превърна в нива поне един декар. Излишно е да казвам, че моментално се реши, че стъпването във владение, обработката на земята, засаждането и брането трябва да бъдат  надлежно документирани, сортовете трябва да бъдат внимателно подбрани, да бъде прочетена подходяща литература по въпроса и да се уведомят роднините за очаквани рекорди в добивите. Последните реагираха скептично, иронично, с кратки съвети, недоверчиво, разсеяно. Това не ни разколеба.

Бяха изтръскани от прахта книги по градинарство от библиотеката на дядо, бяха купени още няколко на френски език, защото все пак щяхме да действаме на по–различен климат. Започна се голямото купуване на семена – български и не съвсем, за да се види дали ще виреят в Люксембург и местни, защото може да са по–подходящи за тукашните условия. За нула време се запасихме със семена за магданоз, босилек и моркови за три години напред. Пресмятаха се редове, гнезда, размери на лехите, дълбочина на засяването, кое до кое растение вирее най–добре и кое ще вирее по–добре другаде. После общинарите закъсняха с връчването на ключовете за парцелите и изпуснахме целия април. Ругаехме под нос, но теоретично не бяхме се подготвили съвсем. А и някои семена не бяха осигурени.

През май влязохме във владение и бяхме леко изненадани от миниатюрния размер три на четири метра.  Какво пък! Важното е, че ентусиазмът беше голям!