Създаваме този раздел, за да повдигнем един крайно належащ въпрос: ще
оцелее ли българският език? Може би ви звучи прекалено стряскащо? Все пак сме
над 9 милиона българи по света, ще кажете, как така ще изчезне родният ни език?
Издават се книги, вестници, списания на български, децата учат езика, хората го
говорят, пишат на него – наистина ли има заплаха?
Да, заплаха има!
Условно бихме могли да разграничим 3 заплахи пред съществуването на родния
ни език: демографската заплаха, технологичната заплаха и чуждото влияние.
1. Демографската заплаха
От една страна, българският език не е в положението на редица малцинствени езици,
които буквално изчезват. Населението на България (7,36 милиона според
последното официално преброяване от 2011 г.), макар и намаляващо (според
прогнозите на Евростат през 2020 г. ще бъде 6,95 милиона), не е чак толкова малко
в сравнение с населението на други европейски държави: по брой на населението зад
страната ни се нареждат 12 други държави от Европейския съюз (ЕС)[1].
В този смисъл при равни други условия езиците на тези страни може би са в по-застрашено
положение. Освен това според различни оценки в чужбина живеят над 2 милиона
българи – емигранти и исторически малцинства в Сърбия, Молдова, Румъния,
Украйна, Унгария, Албания и др.
Трябва обаче да се обърне внимание на факта, че демографските тенденции
наистина са стряскащи. От 9 милиона през 1989 г. днес населението на България е
спаднало до малко над 7 милиона. Според Евростат през 2050 г. то ще намалее до
5,56 милиона, а през 2080 – до 4,59 милиона. Т.е. макар че към днешна дата
заплахата по отношение на езика ни не е прекомерно голяма (особено в сравнение
с положението в други страни с много по-малко насeление), видно е, че в бъдеще тя ще нараства.
От друга страна, не за всички граждани на България българският е майчин
език. По данни на НСИ от 2011 г. около 8,9 % са от турски етнически
произход, а 4,9 % от ромски[2].
По различни данни вече за около 40 – 50 % от новородените българският не е майчин
език. Колкото до българите, емигрирали масово през последните години в чужбина,
според личните ми наблюдения техните деца все по-рядко ще владеят българския
като майчин език. При сегашната липса на държавна политика за опазване и
разпространение на българския език и култура тази тенденция трудно ще бъде
обърната в скоро време.
2. Технологичната заплаха
Със стремителното научно-техническо развитие през последните десетилетия (особено
на цифровите технологии) голяма част от общуването на български (естествено,
както и на другите съвременни езици) се пренесе във виртуалното пространство. Бурно
развитие има и при езиковите технологии, които участват при изграждането на приложенията за
автоматичен превод, при създаването на съдържание и при управлението на
многоезикова информация.
Макар че у нас се полагат усилия в тази област (от Секцията по компютърна
лингвистика към Института за български език), изоставането ни в сравнение със
световните езици е очевидно.
Европейски експерти в областта на езиковите технологии от Европейската
мрежа за върхови постижения МЕТА-НЕТ са оценили състоянието на езиковите
ресурси и технологии на 30 от близо 80-те езика, които се говорят в Европа.
Езиците са били оценени в четири категории: автоматичен превод, обработка и
синтез на реч, анализ на текст и общо състояние на езиковите ресурси. Нашият
език попада в предпоследната група заедно с езици като баския, каталонския,
гръцкия, португалския, норвежкия, унгарския, полския и др., чиито технологии и
ресурси са оценени като „частично развити“, в трите категории без
автоматичния превод (в тази категория сме в последната група). По-ниски оценки
получават например румънският и сръбският. Все пак трябва да се има предвид, че
проучването е представено през 2012 г., а оттогава насам нещата са претърпели
развитие.
3. Чуждото влияние
Както вече бе споменато по-горе, голяма част от общуването на български
език вече се извършва във виртуалното пространство. Гражданите се информират
предимно от електронните средства за масово осведомяване. Съдържанието в
световната мрежа (интернет) се създава почти изцяло на английски език и в
по-малка степен на други чужди за нас езици, като френски, немски, руски,
испански и т.н. Много малко съдържание се създава пряко на български, почти
винаги се превежда от друг език, а това неминуемо оказва влияние, дори и при
високо качество на превода (каквото, впрочем, все по-рядко се среща).
Световната наука също се създава на чужд език, практическото приложение на
научните открития и нововъведенията са свързани с чужд език. Заради
присъединяването на страната ни към ЕС голяма част от законодателството ни вече
се съставя на чужд език, макар и с превод на български, под формата на
директиви (които изискват пренасяне в българското законодателство), регламенти
(които са пряко приложими във всички държави членки), решения и др.
Тъй като в България не се провежда политика за опазване на българския език,
всичко това води до масово навлизане на чуждици за обозначаване на новите
понятия. От една страна, така езикът се обогатява и това не бива да се отрича.
От друга страна, явлението протича напълно стихийно, без вътрешна логика и
система. По-лошото е, че вече използваме
все повече чуждици и заемки дори и за понятия, за които имаме установени
български думи и термини, просто защото почти никой не се старае да употребява
тези български термини. Вече няма да чуете за започването на ново телевизионно предаване, защото то стартира, предприемачите са станали бизнесмени,
търговците – трейдъри, договорите са контракти, кандидатите за работа винаги
се явяват на интервю, а не на събеседване, говорим за функционирането на даден закон, а не за действието му, хората се фрустрират, но не се разстройват. За по-стряскащите случаи,
като езика в областта на информатиката, финансите или медицината, няма да
споменаваме сега, на тях ще посветим отделни статии…
Тази заплаха, свързана с качеството на езика, за мен е по-опасна и
по-близка от другите. Когато думите с чужд произход започнат да получават явен
превес над родните, положението вече излиза извън контрол. По-възрастните хора,
които не са напълно в крак с новите думи, вече изпитват затруднения да разбират
какво им казват говорителите по телевизията (напр. когато става дума за газови хъбове, интерконектори, технопаркове,
технологични клъстери, иновации, ребрандиране) или продавачите в центровете
за обслужване на клиенти (с новия ни
абонаментен план имаш свобода да комуникираш и сърфираш в България и Европейския
съюз, получаваш национални минути…). Бедният речник, неправилната употреба
на думите (и българските, и чуждите), безобразният правопис, непознаването на
граматиката от страна на политиците, журналистите, преводачите, юристите,
писателите, обикновените хора – всичко това още повече влошава положението.
На това ще бъде посветен този раздел от нашия блог (отново чужда дума, дали
не можем да измислим нещо по въпроса?), а целта ни е съвсем проста – да
разбуним духовете[3], да
стреснем обществото и да насърчаваме хората да говорят на чист български език!
Автор: вторият на люлката – икономист по образование, преводач по занятие, любител на книгите по призвание.
[1] По данни на Евростат: https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tps00001&plugin=1
[2] Според преброяването на населението, проведено от НСИ през 2011 г., лицата,
отговорили на доброволния въпрос за етническа принадлежност, са 6 680 980,
като от тях като турци се определят 588 318, а като роми – 325 343. http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=175&sp2=190
[3] Но не да ги разбудим!
Последни коментари