Един слънчев ден в края на лятото се отправяме на кратко пътуване из долината на река Мозел в Германия. Пътешествията в този район традиционно се наричат „романтични“. И действително този район изглежда точно така — реката се вие сред покритите с лозя хълмове, по пътя се редуват села и градчета, пълни с винарски изби, кафенета и ресторантчета, хора се разхождат сред лозята или карат велосипеди по обособените алеи, после сядат да се почерпят с бяло мозелско вино и ябълков щрудел… Особено очарователни са старите къщи в стил фахверк (от „Fachwerkhaus“ — паянтови къщи с характерен архитектурен облик), а околното пространство изглежда почти безупречно със своите зелени морави, цъфнали цветя и храсти и дървета със старателно оформени корони.
Най-напред спираме за кафе със сладолед и разходка в Юрциг (Ürzig) — малко населено място на левия бряг на Мозел с население, което не достига и хиляда души. Лозята по околните хълмове са надлежно обозначени с огромен надпис, както навсякъде в района.
Градчето е толкова малко, че лозята започват буквално зад хотелите и къщите на главния път.
Над Мозел е надвиснал огромният мост, по който минава магистралата.
Докато в небето започват да се натрупват облаци, откриваме, че съвсем наблизо се провежда битак, и се насочваме натам. Това се оказва най-оживеното място в Юрциг. Успяваме да се сдобием с няколко чинии в отлично състояние и един грамаден ръждясал, но здрав водопроводен ключ и си тръгваме доволни.
Насочваме се към основната си цел за деня, Трабен-Трарбах (Traben-Trarbach). Докато се движим бавно по пътя, покрай нас в Мозел плават големи круизни кораби, а облаците придобиват все по-причудливи форми.
Отбиваме се в още едно градче (Kröv) в опит да намерим нещо за обяд, но удряме на камък — въпреки че районът е туристически, отворени заведения за хранене по това време няма, малкото съществуващи ресторанти работят само вечер. Затова пристигайки в Трабен-Трарбах, първата ни цел е обядът, а едва след това разходката. Намираме традиционен ресторант в къща в стил фахверк с целодневно отворена кухня и добри отзиви в интернет. Не сме възхитени от храната, не е нещо извънредно (опитваме шницел и гулаш), но се чувстваме добре заситени. Разбира се, дегустираме и чаша местно бяло вино, което се оказва доста добро.
Междувременно облаците са се сгъстили още повече и започва да ръми, но това не ни спира — все пак сме дошли за разходка. Намираме се от страната на Трабен, но през реката гледаме към отсрещния бряг, където се намира Трарбах, по-интересната част. В далечината виждаме руините на замъка Гревенбург.
Прекосяваме моста и минаваме през впечатляващата порта.
Дъждът се усилва. Малобройните туристи се крият по заведенията. Наближава 4 часът следобед и малкото работещи магазини (денят е събота) затварят. Чудим се как да си обясним липсата на оживление в този иначе туристически град. Цялостната обстановка е много провинциална, особено в сравнение с недалечния град Бернкастел-Кюс, където тълпите от посетители са обичайна гледка.
Въпреки всичко градчето е очарователно. За разлика от другите населени места в района тук няма много средновековни сгради, защото повечето са унищожени от пожари през XVIII и XIX век. За сметка на това има много сгради в стил Jugendstil — немско-австрийското съответствие на френския art nouveau. Това придава на града по-солиден вид, внушавайки чувство за благоденствие, добре съчетаващо се с уюта на тесните улички и по-старите здания.
След дълго търсене успяваме да открием и работеща винарска изба с магазин. Разговаряме със собственичката, оказва се, че докато ние обикаляме долината на Мозел, нейният син е на море в Слънчев бряг. Глобализация… Избираме две бутилки бяло вино и една розе и с чувство за изпълнен дълг потегляме по обратния път.
Вашият коментар