Част първа

През последните няколко години все по–често се вълнувам от въпросите на здравословното хранене, предпочитането или избягването на определени храни, намаляването на консумацията на така наречените „бели“продукти като захар, сол, брашна и наблягането на екологично отглеждани плодове, зеленчуци и месо.

Никога не съм била привърженик на диетите, още повече, че не ми се е налагало да регулирам телесното си тегло. От моите наблюдения точно наднорменото тегло е първият сигнал, че трябва нещо драстично да се промени в храненето. Слушала съм лекции от приятели колко безсмислена е кетонната диета например, но съм била от позицията на страничен слушател, който не може да изкаже мнение по темата, защото не го касае лично. Ефектът на „пинг-понга“, който е застигнал някой познат предизвикваше съчувствие в мен, но само толкова. Все пак не аз съм отслабвала с двайсет килограма, за да кача след това трийсет отгоре.

Да спазваш известни ограничения и да се храниш с био продукти в Люксембург е далеч по–лесно, отколкото у нас. Първо, защото има достатъчно магазини, които предлагат екологично отгледани продукти, разнообразни заместители на традиционните храни с глутен, лактоза, рафинирана захар, съмнителни хранителни добавки и мазнини. Второ, защото рядко се събираме с приятели и роднини на ресторант или у дома, когато се яде всичко, за да се задоволят вкусовете на всеки, и по–малко се внимава за вредната храна. Трето и не маловажно, за да се храниш правилно и здравословно, трябва да имаш пари и време да обикаляш специализираните магазини, да съставяш менюта и да търсиш рецепти. За работещ на пълен работен ден човек това не е по силите, но аз се справях. Осъзнавам, че човек може да залитне в посока на вманиачаване и да превърне стремежа си към чиста храна в патологичен страх от консумиране на вредна храна. Особено ако яде нещо определено, защото така е решил, а не защото има здравословен проблем и няма избор. Впрочем имам автоимунно заболяване, за което пия хормони, но подминах лесно литературата, която излезе по въпроса, че проблемът се дължи на глутена например. Реших, че не искам да се ограничавам. Така и така си пия хормоните, поне да се наям като хората.

Постепенно , сигурно от възрастта при мен и съпруга започна трайно да се вдига кръвното, зачестиха главоболието и схващанията, появиха се травми от спорт, които преди не сме имали. Когато имаш проблеми, започваш да търсиш причините и решения. Естествено тестът за хранителна непоносимост беше на първо място като възможност да се открият причините за дискомфорта. Резултатите, които излязоха на съпруга ми бяха впечатляващи, защото изключваха напълно храните с глутен, яйцата, млечните продукти, медът, плодове(банани напр.)и зеленчуци (чушките напр.) След около една година въздържание, частично или напълно, от въпросните храни, той смята, че се чувства по–добре.

Следващото предизвикателство в здравословно отношение се появи при сина ни. С навлизането в пубертета първо му се наложи да се сблъска с акнето и целият естетически и психологически проблем, произтичащ от него. След това му се наложи да се срещне с не един и двама доктори с различна националност, които потърсихме за помощ. Тъкмо решихме, че сме намерили правилното лечение или поне схема от мазила, с която да държим акнето под контрол, и той получи силна екзема. Последваха три месеца на нови консултации с доктори, определяне на точната диагноза, четене на статии с информация в интернет, съмнения в мненията, стрес (най–вече за мен), надежда просто да отмине и „после ще му мислим“.

Тук искам да уточня, че който не се е сблъсквал с такъв проблем, няма представа колко информация има по въпроса, колко е объркваща, разнопосочна, заблуждаваща, неточна. Същият хаос е при докторите, всеки от които си има своя диагноза и съответно лечение с конвенционални лекарства или накратко кортикостероиди. Има също така и тонове оплаквания в интернет пространството на нещастни пациенти, при които екземата не е минала от лекарствата или просто е утихнала за кратко и после се появява с нова сила.

След консултация с хомеопат му направихме тест за хранителни непоносимости и се оказа, че има алергия към млечни продукти (краве мляко), яйца, към зърнените (пшеница, ръж, ечемик, ориз, царевица), към бобовите (боб, соя, леща, грах), зеленчуци (картофи, моркови, чушки, краставици, домати) и към някои плодове и ядки. Само към месото нямаше непоносимост, което на фона на катастрофалния резултат беше малка утеха.

Наложи се да спрем консумацията на всички тези храни и така настъпи моят личен кошмар и изпитание за способностите ми на готвач. Няма как да сготвиш месо и да го поднесеш без гарнитура. Вече не е възможно да решиш бързо въпроса с вечерята, като направиш една пица, баница или спагети. Как да приготвиш супа, в която плува само месо, без зеленчуци, фиде, ориз.

Такаааа, спокойствие и само спокойствие! Все пак оставаха зеленолистните зеленчуци, кръстоцветните (зеле, аспержи, броколи, репички, ряпа) и тиквичките, патладжана и цвеклото. Тука ще вметна, че нашият момък въобще не иска да яде зелена салата от всякакъв вид, мрази броколите и цвеклото и определено изпитва подозрения към аспержите. За отвращението му към зелето и киселото такова в частност може много да се пише. Изготвянето на ново меню се оказа предизвикателството на годината за мен!