Категория: Начинания според сезона (Page 2 of 3)

От дълго време търсех вдъхновение, а после и достатъчно време, за да спретна една статия за правенето на прясна паста в различни цветове. След като и двете условия бяха на път да се изпълнят, реших да проуча вече споделения опит в интернет за приготвянето на спагети в цветовете на дъгата. Заля ме огромна информация в текст и снимки, които във всяка следваща статия бяха все по–ярки, наситено цветни в зелено, червено, жълто, и все по–майсторски снимани. Рецептите и препоръките надминаваха и най–дългите текстове, писани някога за приготвянето на храна, преливаха от изчерпателност и брашно от твърда пшеница.

Такааа, викам си, какво мога да добавя към този ценен световен опит, споделен в хиляди постове? Да предложа нещо уникално – спагети от лимец, червена боя от цвекло на прах, зелен цвят от спанак без добавки от босилек, магданоз и други, оранжев цвят от тиква цигулка, който незнайно защо стана бледо жълт, въпреки че му сложих куркума за подсилване.

Голямо колебание ме обзе и с бройката на яйцата, защото в различните рецепти бройката им варираше. Аз си имам твърдо установени и доказани с времето рецепти за нормална паста, но с цветната вече нещата загрубяха. В едни рецепти препоръчваха по равно жълтъци и цели яйца, в други – само цели, в трети – количества от яйца, с които може да се изхрани цял полк с войници, да не говорим за тричленно семейство. Реших да подходя импровизаторски и икономично, като намалих бройката на яйцата за сметка на оцветяващата консистенция. Признавам си, че използвах и жълтъци, и белтъци, което може би беше грешка.

Брашното от лимец съдържа малко глутен и в нормалната паста това не личи, тестото пак става достатъчно твърдо, благодарение на глутеновия грис. Но в моето оцветено тесто глутенът беше малко, течността дойде в повече и то стана твърде меко и късащо се при разточване. Поуката за следващия път е само жълтъци, повече брашно и грис и добре изсушен оцветител.

След като претеглих брашното и гриса, ги изсипах на плота, направих кладенец в средата, добавих яйцата и пюрето от тиква/ спанак, зехтина и се започна месенето. Тестото стоеше мокро и лепкаво, добавях още и още брашно, докато стана все пак една обща маса. Изглеждаше сравнително твърдо и сухо, но само до момента на разточването, ха. Тук пропуснах да отчета факта, че готовата смес трябва да отлежи известно време, за да стане еластична и да се овлажни допълнително. Стоп! Овлажняването се получи, но не и еластичността! Докато си измия ръцете, изчистя плота и настроя машината за разточване, тестото престоя около 30 минути, които се оказаха недостатъчни. За да станат равномерни цветовете, го премесвах няколко пъти и добавях още и още брашно. Получи се това:

Още с първите стъпки на разточване на най–широката степен усетих, че ще имам проблем с плътността и ще добавям още брашно.

Получи се някак, но докато лентите съхнеха, личеше колко крехки и разпадащи са се получили.

Положението с жълтата паста не беше по–розово, но се получи все пак с цената на нови порции добавено впоследствие брашно.

Най–лесно беше със сместа с прах от цвекло, защото нямаше влага, а и тестото беше престояло едно денонощие. Направих го на следващия ден, признавам. Получи се това:

При внимателно вглеждане си личи колко крехко е тестото, но това се получава с брашно от лимец или пълнозърнесто тесто. А като се добави и пюре от нещо си, колкото и да е отцедено, все пак се усеща остатъчна влага.

Продуктите са, както следва:

250 грама грис

200 грама брашно от лимец

2 супени лъжици зехтин

3 жълтъка

150 грама пасиран спанак/ пюре от тиква цигулка

Допълнително брашно, докато стане еластично тесто, достатъчно сухо за разточване.

Ако се чудите какво да правите през почивните дни или пък при епидемия по време на задължителната изолация вкъщи, предлагам ви да обновите дървенията в дома си, като я пребоядисате. Ще видите, че смяната на цвета води до съществена промяна в начина, по който изглежда едно помещение. Променя се дори усещането за размера на стаята – ако новият цвят е по-светъл от стария, помещението изглежда по-голямо. При всички положения разнообразяването е приятно за окото и създава настроение.

Какво ни трябва:

1. пистолет за горещ въздух
2. шпакла (стъргалка)
3. шкурка
4. вибрационна шлифовъчна машина (не е задължително)
5. боя и съответните принадлежности: валяк, четка, ваничка, бояджийска лента

(Предупреждавам, че в тази статия има т.нар. продуктово позициониране. Правя реклама на две търговски марки за електрически инструменти и очаквам от тях да се свържат с мен, за да ми платят. Ще ви кажа, ако се получи. Също така съм длъжен да кажа, че съветите ми са изцяло непрофесионални и не искам да нося никаква отговорност за тях – както се казва в насоките и указанията, издавани от някои компетентни органи.)

Етапите на работа са следните: сваляне на старата боя с пистолета за горещ въздух и шпаклата, шкуркане/шлайфане и боядисване. Започваме от това положение:

Най-напред махате дръжките на вратите. После идва ред на пистолета за горещ въздух. С него се работи по следния начин: поставяте подходящата приставка (дюза), която обикновено е включена в комплект с пистолета, включвате и след това доближавате работещия уред на няколко сантиметра от повърхността. След няколко секунди боята започва да се набръчква. Тогава я подхващате със стъргалката (обърнете все пак внимание от коя страна е заострена, аз понякога забравям и се чудя защо не се получава). Движите едновременно пистолета и стъргалката от долу нагоре (пистолетът е малко по-напред) и старата боя с удоволствие напуска мястото, което е обитавала в продължение на десетилетия. Внимавайте да не задълбаете твърде много със стъргалката, защото може да нараните дървото. Също така е важно да не задържате въздушната струя на едно място за повече от няколко секунди, защото дървото започва да почернява. Ако на някое място нещо не ви се е получило, върнете се там по-късно. Дори да остане малко несвалена боя, можете после да я отстраните с шкурката. В края на процеса нещата изглеждат така:

След като свалите боята изцяло, пристъпвате към шкуркането. Може да го направите на ръка с шкурка с номер от Р120 до Р240 (номерът показва зърнистостта на материала и съответно предназначението му, като по-голям номер съответства на по-фина обработка). Ако работите на ръка, използвайте дървено трупче, за да не ви се „подпалят“ пръстите. По-лесно все пак е да се шлайфа с вибрационна шлифовъчна машина (наричана също „вибрационна шлайфмашина“ и „виброшлайф“). Шкурката за нея се избира по същия начин. Аз лично използвах шкурка Р160. Работата с нея е лесна (както е модно да се казва – интуитивна) и няма нужда от особени указания. Целта е да отстраните останалите малки неравности и остатъците от боя и да получите гладка на пипане повърхност.

После облепвате ръбовете с бояджийска защитна лента (наричана още „хартиено тиксо“) и сте готови за боядисването. Повечето хора вероятно поне веднъж през живота си са боядисвали и имат представа как се прави това. Използвайте валяк („мече“), който съответства на вида на избраната боя. Колкото до боята, аз използвам дисперсна акрилна боя на водна основа (всъщност почти всички вече са такива), защото не мирише, има добра покриваща способност и съхне бързо. Използването на основа (грунд) не е задължително. Най-вероятно ще трябва да направите две или три „ръце“, докато получите искания резултат. Между всеки две „ръце“ може да шкуркате леко с фина шкурка (Р180 или Р240), но и това не е задължително. И най-важното – ако хич не ви се боядисва, спомнете си какво направи Том Сойер, за да се отърве от досадното задължение.

Накрая махате защитната лента и почиствате нежеланите пръски от боята. Можете да смените и дръжките на вратите, ако намерите по-хубави от старите (е, при всички положения ще имат предимството, че са нови). Готово!

Колко ще ви струва?

Пистолет за горещ въздух за любителска употреба към днешна дата струва между 25 и 190 лева, като дори и евтините вършат работа. Обикновено в комплекта са включени и необходимите приставки и/или стъргалки. Непрофесионален виброшлайф можете да купите на цена от 40 до 160 лева, а 10 броя шкурки за него биха стрували 4-5 лева. Една кутия боя на водна основа от 0,7 кг. струва около 12 лева, грундът е на приблизително същата цена. Комплект валяк (и/или четка) и ваничка излиза между 4 и 10 лв., а за защитната лента ще дадете 4-5 лв.

За кухня с размери 4,25х 3,40 метра и доста шкафове аз изхарчих половин кутия грунд и две кутии боя. (За свой срам обаче трябва да си призная, че купих доста повече боя, отколкото ми трябваше – затова правете си добре изчисленията). Така цялата сметка бе малко над 250 лева, от които консумативите бяха около 50 лева, а останалата част от разхода всъщност е инвестиция – сега в баланса си имам записани дълготрайни материални активи с цена на придобиване 200 лева. Остана ми и излишната боя, която ще използвам другаде и чиято цена не включвам в сметката, а също така валякът, четката и ваничката (всичко се измива старателно). Е, разбира се, има и разходи за труд, но на мен ми излезе безплатно, макар че ми отне доста време.

Но все пак получи ли се нещо?

• 

И накрая, благодаря на своя кум, който ме научи на всички тези работи преди немалко години!

Няма какво да се лъжем, най–очакваната и любима ваканция е лятната. Факт! И не само заради топлото време, дългите дни, морския бриз, вкусните домати, пържените тиквички, шарените рокли до коленете, джапанките, котките пред блока, срещите с близки хора и роднини и така нататък все в тоя дух.

Лятото е най–благодатното и щедро време да провериш още ли те чака прашното морско село. Да преброиш колко изоставени къщи са паднали в него, но и колко нови вили са построили междувременно. Кой щастливец се е сдобил с каравана, която е паркирал в придобития от миналата година двор. Да гадаеш кой ли е засадил пустеещите преди парцели с пипер, увеличил е броя на кокошките си и продава царевица и мед все на същото място по пътя от къмпинга. Най–голямото ни притеснение – чака ли ни кучето на съседите, че освен много любвеобилно, е и доста старо. Ох, живо и здраво, маха ни с опашка и вадим скътаните от предната вечер кюфтета. Изглежда си същото, бодро и младо, досущ като нас. Приятна новост – пълно е с котки, тъкмо ще има какво да проверяваме догодина и ще влачим рибени кокали в салфетка от трите кръчми на селото. „Рибата на деня“ дали още се предлага „При Жана“, или собственикът е спуснал кепенците, защото за разлика от кучето става по–стар видимо с всяка година.

Броим караваните над плажа, доста са и са повече от предната година, боклукът около тях си е същият, тръните са си същите, пътят е още по–изровен, две нови тоалетни гордо се пъчат сред дюните. Капанчетата усилено работят, запазили са бройката от миналата година, но не и цените, актуализирани за новия сезон. Забиваме си чадърите и сме спокойни, че както преди място има предостатъчно, съседите по хавлия са на поносимо разстояние, дори не ги чуваме, слушаме си вълните и зяпаме палатките в далечината.

• 

• 

• 

• 

Завръщането е обичайното – през Казанлък, родния ми град. Проверяваме, както се полага, всичко си е на мястото: съседите малко са поостарели, емигрантите са се завърнали или поне децата им, бабите заемат стратегически позиции по пейките и гадаят кой на кого е внук, най–близкият супер е във ваканция. Сладолед и бира има, ама в по–далечния магазин. Много си обичам родния град. През годините се промени осезаемо, поопразни се, поовехтяха доста сгради, други се построиха, появиха се нови градинки, а други изчезнаха, нароиха се кафенета и места за срещи на задграничните отпускари. Кварталът и той се променя, преди имаше повече деца, сега няма толкова, но има паметник на Васил Левски с бонус – рампа за скейтборд, плюс малък стадион за футбол с гръмкото име „Арена“. Е, колите са повече, но пак има място за игри, буренясало е тук–там, ама то къде не е, долният супер си е все там, а клиентите му сигурно са ми съученици, но не мога да ги позная. Вечер слушаме от леглата си минаващите влакове — значи, още се движат и всичко си е по старому.

Следващото място е предназначено специално за проверка. Тя се провежда два пъти годишно, може и три пъти, но зависи от времето. Ако не се провери, следват кошмари, че някой ти влиза в двора, заварваш крадци и други навлеци, които със сигурност не са дошли заради гледката към езерото. Тук, за да сме точни, трябва да кажем, че гледката отдавна се скри зад избуялите клони на дърветата пред къщата. Преди се наслаждавахме на пейзажа отсреща, седнали на терасата. Сега се радваме на гъстите борове отпред, които са скрили в подножието си останките от вилата на съседа отдолу. Той сигурно отдавна е умрял и не сънува кошмари, че някой му отнася керемидите. Има нещо успокоително във факта, че всичко е обрасло, къщата почти не се вижда и ограничава любопитството на човек, решил да я провери вместо нас.

Драма и напрежение има само в началото, докато стигнем двора. Щом нищо не е разбито, значи, е добре. После идват констатациите – дворът отзад е превзет от трева, но и по-обрасъл е бил, дървената маса е паднала. Пейката още се крепи, само някак предсмъртно май се люлее. Продължава да се рони мазилката на балкона, вътре в стаите има прилично количество паяци и мухи, колкото и да сме се старали да затваряме предния път. Никой не е тършувал на горния етаж освен съселът и децата му, но те са си и постоянните собственици там и имат пълното право да се разполагат като у дома си.

Малко тъжно е чувството, като си спомниш колко подреден е бил дворът преди десет-петнадесет години, къщата изчистена отвътре, дюшемето още ново, покривките и пердетата изпрани, в шкафа има кафе и захар отпреди две седмици (а не от миналата година!), нищо не ти остава освен да преметеш небрежно и да се опънеш хоризонтално за следобедна дрямка. И сега си полягаме, но на хамака отвън, че вътре е много студено и прашно, и то след като сме се борили с бръшляна, пуснал жилести стъбла из треволяка. Все пак трябва да сме доволни, че с толкова отпуснато време и безкрайни планове за други дейности успяваме да минем и през това място, да го пооправим и да отбележим, че лястовичето гнездо още си стои непокътнато под балкона, нищо, че самият балкон е останал без мазилка и му прозира арматурата. Щом има още кой да забележи такива подробности, значи не всичко е загубено.