Юли и август – време за море, но и за отглеждане на домати!

Когато си мечтая за най – горещите месеци в годината юли и август, а това ми се случва често в Люксембург, първо се сещам за морето, после за разходка в планината или поне за плаж до външен басейн с минерална вода за предпочитане. Вкусното похапване през това време си е в реда на нещата и обикновено в него преобладават зеленчуците, защото в жегата някак не върви да се натъпчеш с месо и тестени ястия. Лятно ядене без домати, не е никакво ядене, а в Люкса вкусните домати спадат към графата „екзотика”. Не че няма всякакви сортове „чери”, „свински”, тип „биволско сърце”, странни холандски с дебела кожа и пластмасов привкус, че дори и лилави. Нещо ни липсва в тези домати и чак това лято разбрахме какво – че не сме си ги произвели сами!

По принцип въобще нямахме намерение да се упражняваме в отглеждането на домати, защото лятото прекарваме повече време в България и няма кой да полива насажденията. Мястото е ограничено, няма кой да бере продукцията и въобще на кого му трябва да полага излишни усилия, за да набере пет домата. Така се случи обаче, че ни подариха готов отгледан разсад и ние нали „като ти дават – вземай” се решихме да пробваме. Позакъсняхме явно със засаждането, но пък времето се оказа топло и влажно, та се хванаха бързо нашите домати.

Пак не минахме  без консултации на каква височина да ги връзваме, защото в портфолиото на моя съпруг градинар не фигурираше: „Отглеждал домати”. Очаквахме с интерес ще вържат ли или не. Е, вързаха! Даже взеха и да зреят, което си е по наше мнение цяло постижение. Не минахме и без инвестиции, които се изразяваха в не особено евтини пръчки, вместо колци, но поне с многократна употреба.

Неприятното беше, че тъкмо станаха като топчета за пинг–понг и взеха да гният отдолу. Ха, сега, де! Чудехме се дали не е от многото дъждове. Ама после пък стана доста топло и сухо. Както и да е, имаше и съвсем здрави за наш късмет и радост. През септември вече беряхме по десетина почти узрели на седмица. Мога да кажа, че имаха добър вкус, плътно месо и не много семе, идеални за табуле например. В комбинация с бурно растящия магданоз приготвих не една и две салати. Жалко, че нямаме краставици, но догодина ще насадим и такива, живот и здраве. Щеше да се получи чудесна шопска салата.