В предните статии по темата за сегашното състояние на българския език се обръщаше повече внимание на проблемите, свързани с нахлуването на чужди думи, но не и на начините за разрешаването им. Днес искам да покажа как държавата може да се грижи за опазването на езика си по примера на Франция. Струва ми се, че това е най-успешният пример, който може да се даде.
Във френската конституция се съдържа следният текст: „Езикът на Френската република е френският език.“ На основание на този текст е приет Закон № 94-665 от 4 август 1994 г. за употребата на френския език (т.нар. Закон на Тубон), който заменя подобен закон от 1975 г.
По силата на Закона на Тубон се утвърждава правото на всеки французин да употребява френския език в различни области на ежедневния живот, в частност в образователните заведения, на работа, в търговията и в сферата на обществените услуги.
В духа на този закон и с цел предотвратяване на употребата на твърде много чужди термини, особено англосаксонски, в различните области на науката и техниката, властите създават механизъм, с чиято помощ да се насърчава обогатяването на френския език във възможно най-много специализирани области. Този проект е осъществен посредством указ от 1996 г., съдържащ и допълващ различни разпоредби, които са действали дотогава. С този указ се урежда гореспоменатият механизъм и се създава Главната комисия по терминология и неологизми[1], преименувана през 2015 г. на Комисия за обогатяване на френския език (КОФЕ)[2]. Забележете какво значение отдава френската държава на опазването на езика: тази комисия е на пряко подчинение на министър-председателя, който назначава нейния председател. Министърът на културата пък назначава част от членовете ѝ, докато останалите членове са от Френската академия, Международната организация на франкофонията, Върховния съвет за радио и телевизия, Френската асоциация по стандартизация.
Различните участници в механизма имат за задача да установяват пропуските във френския език в различни области (стопанска дейност, научна работа, технически и правни дейности и т.н.) и да създават френски термини, които да запълнят тези пропуски, да влязат в действителна употреба, и съответно да насърчават използването им. За да се осигури внедряването на тази терминология, по силата на указа след обнародването ѝ в Официален вестник на Френската република употребата ѝ е задължителна във всички нормативни актове и във всички документи и цялата кореспонденция на всички държавни служби.
Дейността на механизма протича на няколко етапа. Първо, председателят на Главната служба за френския език създава групи от експерти по определена тема и с определен срок на действие. Те определят случаите, в които е желателно речниковият състав на френския език да бъде допълнен, и събират, анализират и предлагат необходимите термини и изрази, които съответстват на възникналите в други езици термини и изрази, а също така съставят определения за тях. Експертите работят в сътрудничество с френски университети, сродни организации от френскоезични държави (Канада, Белгия, Швейцария), службата за писмени преводи към Европейската комисия и AFNOR. Групите от експерти работят в тясно сътрудничество помежду си, особено когато техните области на компетентност се застъпват. При нужда се прави допитване и до външни специалисти.
На втория етап групите от експерти представят съставените от тях списъци с термини и определения на КОФЕ, която трябва да ги разгледа. КОФЕ внимава за хармонизирането на предложените нови термини и определения с тези, изготвени от други френски, чуждестранни и международни организации, като за целта взаимодейства с широк кръг от партньори. Одобряването на термините и определенията се извършва по време на пленарни сесии, като стремежът е да се постигне единомислие (консенсус) – т.е. да няма изрични възражения. В много редки случаи може да се стигне до гласуване. През 2017 г. например КОФЕ е разгледала 444 термина (254 на първо разглеждане и 190 на второ), като делът на отхвърлените предложения е бил под 10 %. През 2019 г. общият брой на разгледаните термини е 508.
Френската академия има важна роля в разглеждането на термините на всички етапи. Нейни представители участват в ежемесечните заседания на КОФЕ и в събранията на групите от експерти. Тяхна задача е да преглеждат предложените термини в светлината на общоупотребимия език. Понякога те отхвърлят предложенията на експертите като прекалено специализирани.
На третия етап по искане на Главната служба за френския език (промененото пълно наименование на френски език е délégation générale à la langue française et aux langues de France) Френската академия издава първото си становище по списък с термини, разгледан от КОФЕ. Този списък се преразглежда от групата от експерти, които правят бележки и евентуални нови предложения със съответните доводи. Отговорът на групата се разглежда отново от КОФЕ (това е т.нар. второ разглеждане), след което тя отново предава на Френската академия предложените термини.
На четвъртия етап КОФЕ представя на компетентния министър списъка с термини за утвърждаване заедно със становището на Френската академия. Той може да възрази срещу обнародването на някои термини, изрази или определения, като посочи основанията си на КОФЕ.
На всички етапи Главната служба за френския език участва като координираща институция.
Утвърдените списъци с термини се обнародват в Официален вестник. Оформят се в две части. Първата част съдържа термините и определенията. Втората част представлява указател под формата на таблица, в която се вписват съответствията: чужд термин – съответстващ френски термин и френски термин – съответстващ чужд термин.
По същия начин списъците се включват в официалните издания за националното образование и за висшето образование и научните изследвания. Така се осигурява използването на новите термини от лицата, които работят в сферата на образованието и които оказват съществено влияние върху употребата на специализираната терминология.
През 2017 г. в Официален вестник са обнародвани 231 термина, разпределени в 16 списъка, а през 2019 г. броят им вече е 278 (отново в 16 списъка). Към 31 декември 2019 г. общият брой на обнародваните термини достига 8322.
Работата обаче не приключва с обнародването. Не по-малко важно е разпространението на новите термини. Главната служба за френския език оповестява всички нови термини в специализирания сайт на Министерството на културата FranceTerme. Посредством този сайт всеки гражданин може не само да прави справки, но и сам да предлага нови термини. През 2017 г. по този начин са били предложени над 300 термина, от които близо 60 % са били предадени за разглеждане на групите от експерти като част от механизма по обогатяването на езика. Измежду обнародваните през 2017 г. термини 52 са били предложени от граждани през интернет.
Ето как изглежда една статия, съдържаща термин, област, определение, забележка, допълнителна препратка и съответстващ чужд термин:
apprentissage combiné Domaine : Éducation-Formation. Définition : Dispositif d’apprentissage qui repose sur l’association de plusieurs modes de formation, en présence d’un enseignant ou à distance. Note : 1. La formation peut être dispensée en ligne ou hors ligne, de manière individuelle ou collective. 2. L’enseignement inversé est un exemple d’apprentissage combiné. Voir aussi : enseignement inversé, présence (en). Équivalent étranger : blended learning.
Каква поука можем да извлечем от всичко това? За мен изводът е следният: опазването на езика е възможно, когато с тази задача се заеме държавата, и то сериозно. Френският пример е много полезен, макар че е малко вероятно да бъде приложен в България в близко бъдеще, като се има предвид състоянието на държавното управление у нас. Трябва да се спомене, че вече имаше няколко проектозакона за българския език, които представляваха плах опит да се поставят основите на държавна политика по въпросите на езика. За съжаление нито един от тях не бе приет. Остава да се надяваме, че и в бъдеще ще се намерят народни представители и общественици, които да полагат усилия в това отношение.
[1] Commission générale de terminologie et de néologie.
[2] Commission d’enrichissement de la langue française.
Източник: годишни доклади на Комисията за обогатяване на френския език за 2017 и 2019 г. https://www.culture.gouv.fr/Sites-thematiques/Langue-francaise-et-langues-de-France/Politiques-de-la-langue/Enrichissement-de-la-langue-francaise/Le-dispositif
Последни коментари