Автор: lulkata (Page 7 of 11)

Има ли начин да използваме човешки (български) език, когато говорим за информационни технологии? Разбира се: кликнете тук, отворете уебсайта на компанията ни, даунлоудвайте апликацията, инсталирайте я на писито или смартфона си и софтуерът ще ви демонстрира опциите на юзърите да генерират термини на български за оригиналните концепции (само не забравяте регулярно да ъпдейтвате и ъпгрейдвате за протекция от атаки от киберманиаци от ъндърграунда).

Не, не си мислете, че това е измислен пример за жаргон, използван само от програмисти, или за разговорния език на младите хора днес. Всъщност всички думи от горното изречение присъстват в Официалния правописен речник на българския език, съставен от Института за български език към БАН и издаден през 2012 г. Следователно отговорът на въпроса може да бъде: ама как, та това си е на български език, отворете речника и вижте. Не е смешно, а тъжно. Със споменатото издание ИБЕ към БАН „узакони“ огромен брой жаргонни и разговорни думи, като ги включи в словника с оправданието, че просто отразява живия език и установява норма за правописа на тези думи. Макар че и в това може да се намери смисъл в някои по-редки случаи (когато няма никакво възможно съответствие на български), в други може да се каже направо, че е извършено престъпление спрямо българския език. Например с въвеждането на думата писи – за „по-недосетливите“: това идва от английското съкращение PC– personal computer, персонален компютър. Или пък да вземем юзър: какво разумно обяснение може да се даде за използването на такава дума, а още повече за въвеждането ѝ в Официалния правописен речник – нима си нямаме българска дума за това толкова обикновено понятие?

Но темата на тази статия всъщност не са деянията на ИБЕ към БАН, а въпросът дали наистина имаме български думи и термини в тази област. Всъщност за немалко от понятията такива термини има. За съжаление обаче огромното мнозинство от българите вече въобще не се замислят за езика, който използват, и по линията на най-малкото съпротивление даунлоадват, ъпдейтват (или може би апдейтват), принтират, ъплоудват, чувствайки се опитни писи юзъри.

От друга страна, все още има хора, които внимават за изказа си и биха искали да употребяват повече български думи, но понякога просто не се сещат за тях, защото чуждиците направо са превзели речевото ни битие. Именно за тях е предназначен този плах опит за представяне на съществуващите български думи и термини в тази област.

Нямам намерение да се опитвам да преобръщам установената терминология с главата надолу, например с предложения вместо компютър да използваме забравения термин електронноизчислителна машина (ЕИМ)[1]. Идеята е да покажа съществуващи варианти, които можем да ползваме в ежедневния живот без голям риск да останем неразбрани.

В таблицата, която представям по-долу, са подбрани термини и думи, които не само присъстват в специализирани речници, но се използват и в практиката, т.е. не са „изсмукани из пръстите“. Източниците са:

• Английско-български тълковен компютърен речник. София: СофтПрес, 2005
• Английско-български политехнически речник. София: Техника, 2007
• различни български и европейски нормативни актове, съдържащи специализирана терминология в тази област[2]
• българските версии на различни продукти на информационните технологии, например електронната поща „АБВ“, платформата „WordPress“ и др.

Таблицата отразява само понятия, при които първата реакция на съвременния човек е да употреби на български пряко съответстващата чуждица (напр. update – ъпдейтвам), но за които в действителност съществува установен термин или дума на български език. Някои от представените термини също са съставени от думи с чужд произход (напр. програмен продукт), които обаче са установени в българския език от десетилетия, създали са цели семейства от сродни думи и имат широка употреба и в други области. Не са включени понятия, за които българският термин е очевиден и употребата на чуждицата е малко вероятна (напр. network – мрежа). Представени са и понятия, за които са възможни различни варианти на български според областта на употреба и контекста (напр. development – развитие в по-общ контекст или разработване/развойна дейност в контекста на науката и техниката).

application	приложение
authentification	удостоверяване
ban (v)	забранявам
browse (v)	търся, претърсвам, преглеждам, разглеждам
bus	шина (за данни)
click (v)	щракам, натискам
communication network	съобщителна мрежа
communication technology	съобщителна технология
communication	съобщениe, връзка
compute (v)	изчислявам, пресмятам
dashboard	табло, пулт (за управление)
default: by default	по подразбиране, фабрично зададен, стандартно настроен
deploy (v)	внедрявам
deployment	внедряване
development	разработване, развойна дейност
desktop (computer)	настолен компютър
developer	разработчик
digital	цифров
digitalisation	цифровизация
disable (v)	деактивирам, изключвам, забранявам
download (v)	изтеглям, свалям
drive	устройство
driver	управляваща програма
edit (v)	редактирам
e-mail	1. електронна поща 2. електронно писмо
enable (v)	активирам, включвам, разрешавам
folder	папка
hard disk	твърд диск
hardware	апаратура, (компютърно) апаратно осигуряване, (компютърна) апаратна част
helpdesk	помощен център
hyperlink, link	(електронна) препратка, връзка
junk mail	нежелана поща
laptop (computer)	преносим компютър
layout	оформление, разположение, план за разположението
log in/on, sign in (v)	влизам, включвам се
log out/off, sign out (v)	излизам, изключвам се
login, user name	потребителско име
mode	режим
offline	(в режим) извън линия
online	(в режим) в линия / на линия
plug-in	разширение
pop-up, pop-up window	изскачащ прозорец
preferences	предпочитания
print (v)	печатам, отпечатвам
printer	печатащо устройство
refresh (v)	опреснявам
refreshment rate	честота на опресняване
repository	хранилище
resolution	разделителна способност
router	маршрутизатор
save (v)	запазвам, съхранявам
scroll (v)	превъртам, придвижвам се
select (v)	избирам, маркирам
settings	настройки
socket	гнездо, букса
software	1. програмно осигуряване 2. програмен продукт, програма
spam	нежелана информация, непоискано търговско съобщение
spell check, spellchecker	програма за проверка на правописа
tag	етикет, идентифициращ знак, признак,
test (v)	изпитвам
test, testing	изпитване
tick	отметка
tick (v)	поставям отметка
update	обновяване, обновление, актуализация
update (v)	обновявам, актуализирам
upgrade	надстройка, подобрение
upgrade (v)	надстройвам, подобрявам
upload (v)	качвам, зареждам
user	потребител, ползвател
validate (v)	утвърждавам, потвърждавам (правилност, достоверност), одобрявам
view	преглед
view (v)	преглеждам
zoom-in	приближаване, увеличение на мащаба
zoom-out	отдалечаване, намаление на мащаба

И така, да се опитаме да говорим и пишем на български!

---

[1] Сега това нито е възможно, нито има смисъл. Можело е да стане преди много години. Имаме примера на редица други езици, чиито носители са предпочели да не следват непременно английския термин: ordinateur на френски, Rechner на немски, ordenador на испански, рočítač на чешки, υπολογιστής на гръцки и т.н. За целта е трябвало още по времето, когато България усилено развиваше производството на такива машини, целенасочено да се налага употребата на българския официален термин електронноизчислителна машина заедно с по-кратък вариант за по-лесна употреба, напр. изчислител.

[2] Закон за електронните съобщения, Закон за електронната търговия и др.

Няма какво да се лъжем, най–очакваната и любима ваканция е лятната. Факт! И не само заради топлото време, дългите дни, морския бриз, вкусните домати, пържените тиквички, шарените рокли до коленете, джапанките, котките пред блока, срещите с близки хора и роднини и така нататък все в тоя дух.

Лятото е най–благодатното и щедро време да провериш още ли те чака прашното морско село. Да преброиш колко изоставени къщи са паднали в него, но и колко нови вили са построили междувременно. Кой щастливец се е сдобил с каравана, която е паркирал в придобития от миналата година двор. Да гадаеш кой ли е засадил пустеещите преди парцели с пипер, увеличил е броя на кокошките си и продава царевица и мед все на същото място по пътя от къмпинга. Най–голямото ни притеснение – чака ли ни кучето на съседите, че освен много любвеобилно, е и доста старо. Ох, живо и здраво, маха ни с опашка и вадим скътаните от предната вечер кюфтета. Изглежда си същото, бодро и младо, досущ като нас. Приятна новост – пълно е с котки, тъкмо ще има какво да проверяваме догодина и ще влачим рибени кокали в салфетка от трите кръчми на селото. „Рибата на деня“ дали още се предлага „При Жана“, или собственикът е спуснал кепенците, защото за разлика от кучето става по–стар видимо с всяка година.

Броим караваните над плажа, доста са и са повече от предната година, боклукът около тях си е същият, тръните са си същите, пътят е още по–изровен, две нови тоалетни гордо се пъчат сред дюните. Капанчетата усилено работят, запазили са бройката от миналата година, но не и цените, актуализирани за новия сезон. Забиваме си чадърите и сме спокойни, че както преди място има предостатъчно, съседите по хавлия са на поносимо разстояние, дори не ги чуваме, слушаме си вълните и зяпаме палатките в далечината.

• 

• 

• 

• 

Завръщането е обичайното – през Казанлък, родния ми град. Проверяваме, както се полага, всичко си е на мястото: съседите малко са поостарели, емигрантите са се завърнали или поне децата им, бабите заемат стратегически позиции по пейките и гадаят кой на кого е внук, най–близкият супер е във ваканция. Сладолед и бира има, ама в по–далечния магазин. Много си обичам родния град. През годините се промени осезаемо, поопразни се, поовехтяха доста сгради, други се построиха, появиха се нови градинки, а други изчезнаха, нароиха се кафенета и места за срещи на задграничните отпускари. Кварталът и той се променя, преди имаше повече деца, сега няма толкова, но има паметник на Васил Левски с бонус – рампа за скейтборд, плюс малък стадион за футбол с гръмкото име „Арена“. Е, колите са повече, но пак има място за игри, буренясало е тук–там, ама то къде не е, долният супер си е все там, а клиентите му сигурно са ми съученици, но не мога да ги позная. Вечер слушаме от леглата си минаващите влакове — значи, още се движат и всичко си е по старому.

Следващото място е предназначено специално за проверка. Тя се провежда два пъти годишно, може и три пъти, но зависи от времето. Ако не се провери, следват кошмари, че някой ти влиза в двора, заварваш крадци и други навлеци, които със сигурност не са дошли заради гледката към езерото. Тук, за да сме точни, трябва да кажем, че гледката отдавна се скри зад избуялите клони на дърветата пред къщата. Преди се наслаждавахме на пейзажа отсреща, седнали на терасата. Сега се радваме на гъстите борове отпред, които са скрили в подножието си останките от вилата на съседа отдолу. Той сигурно отдавна е умрял и не сънува кошмари, че някой му отнася керемидите. Има нещо успокоително във факта, че всичко е обрасло, къщата почти не се вижда и ограничава любопитството на човек, решил да я провери вместо нас.

Драма и напрежение има само в началото, докато стигнем двора. Щом нищо не е разбито, значи, е добре. После идват констатациите – дворът отзад е превзет от трева, но и по-обрасъл е бил, дървената маса е паднала. Пейката още се крепи, само някак предсмъртно май се люлее. Продължава да се рони мазилката на балкона, вътре в стаите има прилично количество паяци и мухи, колкото и да сме се старали да затваряме предния път. Никой не е тършувал на горния етаж освен съселът и децата му, но те са си и постоянните собственици там и имат пълното право да се разполагат като у дома си.

Малко тъжно е чувството, като си спомниш колко подреден е бил дворът преди десет-петнадесет години, къщата изчистена отвътре, дюшемето още ново, покривките и пердетата изпрани, в шкафа има кафе и захар отпреди две седмици (а не от миналата година!), нищо не ти остава освен да преметеш небрежно и да се опънеш хоризонтално за следобедна дрямка. И сега си полягаме, но на хамака отвън, че вътре е много студено и прашно, и то след като сме се борили с бръшляна, пуснал жилести стъбла из треволяка. Все пак трябва да сме доволни, че с толкова отпуснато време и безкрайни планове за други дейности успяваме да минем и през това място, да го пооправим и да отбележим, че лястовичето гнездо още си стои непокътнато под балкона, нищо, че самият балкон е останал без мазилка и му прозира арматурата. Щом има още кой да забележи такива подробности, значи не всичко е загубено.

El Pico del Teide е вулкан в заспало състояние и е най-високата точка в цяла Испания, макар че се намира на Канарските острови. 3718 метра е висок и аз се качих до тази височина, представете си!

Всъщност преди да стъпим в националния парк Тейде, кръстен на едноименния вулкан, имахме стандартна представа за планина с гори в ниското и чукари нагоре. Всъщност гори имаше донякъде по пътя, но колкото по-високо се издигахме, толкова по-извънземен ставаше пейзажът. Да, да, досущ като на Марс от снимки и филми – пустинно, червеникаво, сухо, каменисто, безлюдно (беше рано сутринта).

Предварително си бяхме купили разрешение да се разходим до кратера и запазили час за организирано качване на лифта, чиято горна станция е в подножието на върха, на около 40 минути пеша от самия него. Речено-сторено! Изстреляхме се рано сутринта, щракнахме две-три снимки по завоите нагоре, някои от нас успяха да закусят набързо, строихме се чинно на опашка за лифта, набутахме се с още трийсетина ентусиасти в кабината, аз стисках очи от огромната височина, на която ни издигнаха. Горе ръководителят на групата ни провери поименно, гледаха ни паспортите, питаха ни за националността и ни отвориха вратата на металното ограждение, което отделя панорамната площадка около лифта от пътеката към върха. В десет часа вече се движехме към кратера в индийска нишка с цяла група любопитни планинари от всякаква националност. За наша чест, Любо беше единственото дете в групата и цялото изкачване му се стори лесно, слизането също, без затруднения и световъртеж. Спомена за свой приятел, който също е бил на Тейде и разказвал за припаднали от световъртеж и разреден въздух. Ха, ха, къде са тръгнали, като не издържат, коментирам аз високомерно, нашата група изглежда няма проблем с височината. Преценили сме си силите правилно, продължавам аз, вече леко задъхвайки се и установявайки, че сме на опашката, водачът е заминал далеч напред и не чуваме нищо от обясненията му. Група от добре екипирани немци правят снимки и се смеят на шегите на гида, на мен ми се ще да позабавим темпото, за да си поемем дъх. По-точно аз да поема дъх, останалите около мен, съпруг и дете, очевидно нямат такава нужда.

На половината път вече ме обземат силни съмнения, че мога да изкача върха. След още десет метра по стръмното започвам да се ругая наум, че се съгласих да тръгна въобще, завиждам на по-благоразумните си приятели, че предпочетоха да останат на площадката на лифта и оттам да се радват на гледката, след като преди това са закусили стабилно и са пили кафе. Водачът ни прави спиране, колкото да обясни къде какво се вижда и по моите представи буквално „тича“ нагоре, защото го чакат и други групи, ние май сме първите за деня. Замислям се колко пъти трябва да изкачва и слиза от върха този човек, да обяснява едно и също и да изглежда бодър, а има вид на петдесетгодишен. Засрамвам се и продължавам със сетни усилия, ама върхът не се вижда. На всичкото отгоре стабилно сме се облекли с дебели якета и вълнени шапки, за да не ни е студено. Над главите ни пече безмилостно, градусите са се повишили много и започваме да се потим. Усещам, че вълнената шапка ми е излишна, но нямам друга. Слънчевите очила обаче вършат работа в пека.

Дават ни десет минути на върха и всички без следа от умора усилено започват да щракат с фотоапарати и да приклякват за селфита. На мен ми се струва, че или ние ще се изтърсим надолу всеки момент, или двойка младежи твърде необмислено си правят селфита и ще се изтърсят надолу всеки момент. Пристигат следващите групи и трябва да напуснем, за да им отстъпим място за нови снимки. Ограниченото място заприличва на площад с манифестация от пристрастени фотолюбители. Наоколо мирише силно на сяра и развалени яйца. Нямам търпение да поема назад и надолу, горещо е и ми се е замаяла леко главата. Решавам, че е от жегата и от гледката. На останалата част от семейството нищо им няма. Вървят бодро и май могат да слязат и без лифта. От цепнатини в камъните излиза пара. На станцията на лифта вече се чувствам замаяно и определено ми е зле. Едва изчаквам да влезем в кабината, защото вече има опашки от прииждащите тълпи от хора. Въпреки че не съм на себе си, успявам да зърна двойка диви кози по чукарите, докато слизаме с лифта. Едно двойно еспресо ме връща в действителността: „Бях горе върху истински спящ вулкан!“