Личен блог

Категория: За мен

Как станахме жители на Великото херцогство Люксембург

 

Ако трябва да съм честна, никога, ама никога не съм знаела къде точно се намира държавата Люксембург. Факт е, че никога не ме е интересувало. Обичах географията, но разположението на херцогството в знанията ми беше някъде между Лихтенщайн и Сан Марино. За разлика от много от моите връстници не ставах и лягах с мечтата за имиграция, така че пристигането ни тук въобще не беше планирано. Сега, след като живеем вече цели 11 години (да, да, представяш ли си!) си мисля, че понякога спонтанните решения водят до по-сериозни и трайни промени в живота, отколкото внимателно планираните.

Давам си сметка колко съм се променила от момента, в който се качих на самолета за пръв път, без да съм наясно в каква страна отивам, как ще живея там, как ще се чувства детето ми там и дали ще мога да намеря общ език с местните хора. Напоследък е модно да се говори за „интеграция“ – бърза, успешна и не знам каква си… Е, не вярвам в това! Значение има само личната нагласа, с която тръгваш. Ако си решил, че там ще е твоето по-добро място за живеене, това ще е така, ако не си обаче уверен… ще бъде трудно, разочароващо, депресиращо. Не пожелавам на никой да мине през тези състояния!

 

 

 

За дългото време, през което сме в Люксембург, не ми се е случвало да изпадам в двете крайности от пълен възторг и възхищение до крайно отрицание на страната и хората. Нещо повече, собствената ми родина се издигна неимоверно в очите ми и започнах да я оценявам по-добре. Природата, архитектурата (често занемарена!), храната (истинската!), любопитството към света, гордостта от националната история и традициите (без бутафорията!), свободата днес да си на рафтинг в река, утре на някой връх, а в други ден на море, без да пресичаш граници.
Равносметката за мен е, че да имаш добре устроена държава не е въпрос на някакъв специален национален ген или чип, а на добре организирана и целенасочена политика, която, уви, все още няма кой да подхване у нас.

ЗА МЕН

Здравейте!

Казвам се Силвия, по образование съм филолог, в момента съм майка на пълен работен ден, готвач, с уклон към кулинарията, любител градинар, готова за всякакви пътешествия по всяко време.

Дълго време планирах да създам свой виртуален дневник за споделяне на спомени, преживявания, снимки, рецепти, вдъхновения. Спираше ме липсата на време, решителност, притеснения, че няма да се справя с техническата част на блога, страх от творческа криза в писането. Сега, мотивирана и подкрепена силно от съпруга ми, се захващам.

Обичам да: готвя нови и разнообразни ястия, да пътувам, да мързелувам, да пия кафе с компания (мога и без, но пък по цял ден!), да купувам списания, които после не чета, да купувам повече цветя в саксии, отколкото имам място да гледам, да спя до късно, да посещавам зеленчукови пазари…

Не обичам: говорещите на висок глас хора, да вали дъжд, да се срещам с хора, които говорят само за себе си, да ми казват какво да правя/ не правя, да ми връзват тенекия, да ми казват „Ще видим, има време!“ или „Хайде, ще се чуем!“

error: Content is protected !!