Всеки замък от долината на Лоара, който разглеждахме, притежаваше нещо специално, което го открояваше от останалите. При един се наблягаше на предълга история, свързана с държавността и политиката на Франция, при друг собствениците бяха показали красотата на семейното богатство чрез обзавеждане и старинни мебели. Трети ни впечатляваше повече с дългата върволица от собственици и фаворити на кралете, отколкото с архитектурата и стила си. Безспорно замъкът „Виландри“ ни порази с градините си, изкусно създадени и поддържани с прецизност, на която всеки себеуважаващ се ландшафтен архитект би завидял.
Територията на замъка представлява петнадесет хектара от неголяма долина, като само градините му заемат площ от седем хектара. През 1934 година те получават статут на исторически паметник и са образец за ренесансов тип градинска архитектура.

Разположени са на четири нива, като на най–долното са плодните дръвчета и зеленчуците в най–невероятни цветове, аранжирани в девет правоъгълника. Цветова експлозия от нюанси на зелено и мораво, подредени в строга геометрия. Лук, цветно зеле, моркови, цвекло и рози съжителстват с беседки и фонтани. От 2009 година в името на екологията не се използват хербициди и инсектициди. Земята не се прекопава, а мястото на насажденията се сменя през три години, за да не се допуска обедняване на почвата.
Между зеленчуковите градини и църквата е отделено място за билки, подправки и лечебни растения. Тази градина също е създадена още през епохата на Средновековието. Ако туристът застане под лозите, пред погледа му се открива спираща дъха гледка към кулите на „Виландри“.


На втора линия са засадени високи чемширени храсти, достигащи размера на малки дървета, оформени в причудливи и прецизни форми. Обособени са като четири отделни градини, посветени на видовете любов – нежната, страстната, непостоянната и трагичната. Мястото се явява естествено продължение на залата за приеми на двореца и е подходящо за разходка.

Като естествено продължение на градините на любовта идват градините на малтийския кръст, кръста на Лангедок и баския кръст, както и музикалната градина, която е зад рова.


Едно ниво нагоре на третата тераса е изградена водната градина, в която има езеро във формата на огледало, датиращо от времето на Луи XV. Мястото е оформено като тихо и спокойно кътче, идеално за медитация. Оградено е с кордон от 1015 липови дървета, които ежегодно се подрязват от четирима градинари в продължение на три месеца.

В дъното зад водната градина се намира незавършената идея на собственика Йоахим Карвальо, придобил замъка през 1906 г., за градина на слънцето и детска площадка.
През 1536 година, когато Жан льо Бретон построява шатото, от средновековната крепост той оставя само основите и главната кула. След това през различни периоди замъкът е сменял собствениците си, сред които е бил и по-малкият брат на Наполеон – Жером Бонапарт. През XIX век собствениците се сменят често, като най-известният е Пиер-Лоран Енгерло, който превръща всички градини в обширен парк в английски стил съвсем в духа на тогавашното време.
През 1906 година Йоахим Карвальо и неговата съпруга Ан Коулман стават собственици на имението и полагат огромна работа, за да върнат облика на градините от XVI век. Техният правнук Анри Карвальо понастоящем управлява този невероятен паметник на архитектурата.








Таванът на салона в източен стил е съставен от 3600 дървени части и е докаран от испански дворец в град Толедо. Изработен е от мавритански майстори в смес от християнски и арабски стил.

Разхождаме се в самия замък и усещаме атмосферата на изминали векове и хармония между различните стилове в големия салон от 18 век, трапезарията в цвят сьомга, парадното стълбище в стил Луи XV, забележителната библиотека, картинната галерия с преобладаващи религиозни испански платна от 17 век, ориенталския салон с тавана в стил „мудехар“, най–новата зала от 2015 година, посветена на Франсоа I, и терасата на донжона с пленяваща гледка към градините. Градините са бижуто на това място, особено във времето от март, когато цъфтят лалетата, до края на есента и оранжевите нюанси на тиквите.
Последни коментари